Никога не е късно да ти се случи Тук в малките селца хората са много консервативни и подозрителни съм чужденците. Особено пък ако са с друг цвят на кожата. Чак се смях, когато една нигерийка, ама черна като нощ, ми разказа, че в селцето, в което отишла да живее (около 150 човека) била първата чернокожа, която хората са виждали. И са се държали много дръпнато в началото, гледали са я изпод вежди подозрително (тя и езика не знаела тогава) и дискретно са спазвали дистанция да не се приближат случайно прекалено близо Оглеждали са й прикрито типичната странна прическа и начина, по който си оплита косата, гледали са критично всяка по-нетипична дреха, с която се облича ... Веднъж насред зимата (тъмно посред ден) се прибирала към вкъщи и в една по-малко осветена улица се засякла с едно съседско дете, на което се усмихнала с 2 реда бели зъби и казала "Здравей". Онова се изплашило и избягало с рев, а после майка му дошла у тях да се обяснява, че то просто се изплашило от ситуацията, а не е искало да я обиди
Посъветвали я да покани съседите си на гости и да ги нагости с нещо не чак толкова непознато ядене, ами по-"нормално" като опит за сближаване. Е, съседите дошли за нейна изненада (!) и след първоначалните неловки паузи на "сега как да започнем разговора" и от двете страни, вечерята минала много добре и хората разбрали, че жената е съвсем нормален човек, който се вълнува от същите неща, от които и те се вълнуват. Сега вече всички се държат нормално с нея и тези неловки моменти ги няма.
Но хората в по-големите градове реагират различно - те са по-отворени и по-запознати с другите култури.
Общото между едните и другите е, че очакват чужденецът да се държи така, че да не създава поводи за възмущение.
Do what works or do what's right?
|