Добър вечер, Виливар.

Има един местен виц:

Стои полковникът в казармата и нарежда:
- Валонците да се строят от ляво! Фламандците от дясно!
- А ние белгийците, къде да отидем?-попитали арабите.

Тази разделеност е факт всеки ден. Както е споделил и bira-more, валонци и фламандци са много различни. Преобладаваща част от валонците не се стремят да учат други езици, докато фламандците много често знаят, освен английски, то и френски, немски. А колкото до темпераментът, нямат си абсолютно нищо общо.

Страната непрекъснато има проблеми с това разделение, а немското население, което също се появява на сцената, никой не го брои.
Единствената причина, която давам на себе си като обяснение е, че държавата все още е цяла заради европейските институции. Те имат нужда от една по-неутрална, слаба територия, където никой да няма оплакване, че някоя държава има сериозно влияние. Макар, последната една година, забелязвам, че сериозно се обсъжда някои от институциите да бъдат преместени от Брюксел. А реализира ли се това, Белгия вече няма да е такава, каквато я познаваме.
Тъй като се споменава университетът в Льовен, по новините наскоро се говореше, че и той ще бъде разделен- на валонски и фламандски факултети.
А това е едно от най-уважаваните учебни заведения.

Малцинствата, най-често са се обособили в гета. "черен квартал", където разни господа се разхождат и се почестват по коремчетата, гледайки те право в очите; арабски, турски, квартал на дипломатите... Има едно делене на групи- по етнос, по професия дори.
Забелязвам, че не малка част от българите, които работят към институциите, предпочитат централните квартали, където има по-голям живот, музика, заведения. А българите, които търсят постоянна работа в Белгия отиват към фламандската част, където явно са по-добре приети.

Когато попитам мои познати, които са белгийци, какъв е проблемът с чужденците, те ми казват следното:
- заради езикът, ние не ви разпознаваме- руснаци, поляци, българи... Така че за нас не сте десетина поляци, осем румънци..а цели хунски орди.
- вдигате прекалено много шум в малките часове или по съседски
- не обичате да спазвате нашите правила, само спорите
- отказвате да се интегрирате по белгийски образец и нрави- идвате в държавата ни, пиете една бира, вдигнете тупордия и си тръгнете, а ние оставаме тук. Ако ще да сте тук и няколко месеца, ще се съобразявате.

И са прави, Виливар. Затова и подкрепям тезата ти, че не можем да отидем в една държава и да се интегрираме там на проценти- 10 процента, 13 процента, 89 процента... А интегрирането, поне за мен, не значи да забравим, че сме българи, но наистина да разберем, какви хора са белгийците- да ги опознаем и уважаваме, каквито са.

Обаче, както забелязвам, на българите им е много трудно да се приспособят. Не само на възрастните, но и на децата след 12-14 годишна възраст.
Доста колеги се оплакват, че децата им не харесват държавата- скучна, тиха, смотана. Доста възрастни се оплакват от същото.
Затова ще ти разкажа една случка, която показва, колко е комична и тъжна една такава равносметка...

Стои, гостоприемният българин, гол до кръста и пали скаричка! Ах, какви пържолки е купил, карначета! Дам, поканил е и десетина приятели, хубаво да ги нагости! А, вече е станало 20 часа! време е да идват гостите.
Нашенецът прави едни маси, едни чудесии. Цялата градина ехти от смях, веселие, музика! Ей,нА, една от гостенките се покатерва на масата и цитира Вазов! Каква прекрасна вечер! Я, то станало три часа. Само някакви грозни и безлични белгийци надничат иззад оградата и звънят на вратата, мама м- ст--а! Ей сега ще види тоя лунгур, ще му покажа аз кой съм и какъв съм! Утре пак ще си поканя гости, след три дена- пак, та докато не се научи да ме уважава!

Смешно е, нали? Стига да не си белгиецът, който чува само някаква врява, шум, викове, крясаци посред нощ. Някой му къди непрекъснато с дим, а пияна разрошена жена крещи нещо, покачена на масата. Децата му не могат да заспят, утре са на училище, почват и те да плачат. И нека да не забравяме, той си е в Белгия, в своя квартал, в къщата си, със семейството, знаейки, че другите съседи не правят така. Само онези чужденци тормозят три годишния му син и двете му по-големи момичета. А уж са зрели хора! По тоя повод, при първа възможност, ще звънне пак в полицията! И утре, и в другиден, и в събота!

Ето теза за интеграцията на нравите, които не могат да се съчетават в един общ културен слой.

Редактирано от Бoядиcaнa 3eбpa на 12.08.10 00:50.