При вас работи ли мултукултурното общество? Възможно ли е да се вземе само "доброто" и "полезното" от другата култура, а да се ограничи максимално вносът на "лошо" и "вредно"?
Накъде върви Европа с тези тенденции?
Мисля, че "КлинтъН" ти отговори и обясни много добре, но ще опитам и аз да ти отговоря.
Да, в Америка (САЩ) работи това, което ти наричаш "мултикултурно" общество. И то много добре. Напълно е възможно да се вземе само доброто и полезното от всички култури и това е, което става тук. Рано или късно всички пришълци стават усминати и любезни, научават се да спазват законите, да уважават чуждите култури и религии, да бъдат толерантни към инакомислещите, да зачитат собствеността на другите, да .... мога да изброявам още дълго, без да изгубват своята "културна" идентичност. Който не се научи, значи Америка не е за него.
На работното място, в мгазина, в комшулука, в училище, буквално навсякъде вие се сблъсквате с най-различни култури и когато всички са добронамерени, това прави живота по-лек и приятен. И малко по малко вие започвате да се гордеете и да сте благодарни, че сте част от това съобщество.
Срещал съм новодошли емигранти, на които мексиканците са им криви, "жилтите" им са несимпатични, черните им са мързеливи или не знам си какви, белите амриканци са им тъпи, защото не знаят къде е България (чунким те знаят къде е, да кажем, Лесото), "тарамбуките" са им "забулени" ... С една дума, целият свят им е крив. Хубавото е, че с времето всичко си идва на мястото. Започват да се усмихват и да се радват на шарения свят. Ако не започнат, значи нещо с тях не е наред.
Сега с риск да бъда обвинен, че излизам от темата, ще отговоря на въпроса, незададен от авторката на темата, а именно: "Как може да се постигне работещо "мултикултурно" общество?"
По мое скромно мнение, всичко започва от нас самите. От всеки един или една от нас.
Нека всеки се опита да приеме различните от него. Всеки от нас е център на една вселена, но нека не забравяме, че редом с нас съществуват още 6 милиарда такива центрове. Ние сме прави, но има още 6 милиарда прави.
Ние искаме уважение, има още 6 милиарда, които искат уважение.
Ако се постараем да не забравяме, че не сме сами, че има още 6 милиарда или колкото и да са, точно като нас, които също ги боли, също се радват или скъбят, с една дума, са точно като нас, то много от проблемите биха изчезнали яко дим.
А Европа върви по пътя си.
|