Вчера имах дискусия относно семейството в България като градивна еденица на обществото.

Останах с впечатлението (може и да греша) че в България семейството не е интегрирано в държавата.

Поводът беше развод в България. Явно там е много лесно да се заличи партньрство обвързано и със закон. Това само ме наведе на мисълта що за тежест има този закон, след като не обвързва и не насърчава градивната еденица.


Другото нещо, което хм ми се забоде в окото, беше... как да кажа...сферата в която съществува брака като закон. Той просто е висяща точка.
Няма социални привилегии относно данъци, подпомагане на деца, което се отразява и на желанието на хората да имат поколение. Тези деца са законово висящи.

Събеседника ми каза, че е имало някакъв "ергенски данък", който е бил премахнат. Окей пак е била някаква форма на насърчаване на браковете НО доста песимистична. Бих казала, че по закон чашата е празна, а не пълна. Защото се насърчава откъм санкции за небракуване, вместо привилегии на брака.


Стана разбира се дума и за малцинствата. Там, не мога да кажа много, но ми се струва, че липсва граници на дефиницията на малцинствата в България.

Мисля че чрез граници в дефиницията, тези хора ще могат да бъдат интегрирани по някакъв начин в обществото. Преди да ми кажеш че няма да станат българи, пояснявам, че интеграцията не е претопяване. Ако искаш потърси "социална интеграция" като понятие. Има поне 3 варианта на интеграция, не съм сигурна, не ми е сила.

Но и трябва да кажа, че ситуацията точно в това отношение е трудна, защото самата законова система не функционира като система, а като куп закони с много малко връзки помежду им. (мое впечатление)

Ето малко статистика. Бре, само датчаните и германците са излезли със статистиката от държавите си, всички други са за съответната държава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите