А това, че децата не са научени от баща им българин на български, доказва само едно - този баща не иска поколението му да се идентифицира като българи
..........................

Значи, в това съждение няма морална или оценъчна конотация от моя страна, при все че съм българин и децата ми ще говорят български, където и да са родени.

Няма такава конотация, понеже мога да разбера тази позиция на един родител - български емигрант. Когато този човек е напускал България, той не го е направил от хубаво, а най-вероятно е бил отвратен от нещо. А още по-вероятно е да е бил отвратен от ВСИЧКО. И така, този човек отива в Белгия да речем, там се чувства на мястото си, чувства се признат и оценен, чуди се: "Как, по дяволите, не се родих тук?!". Раждат му се две-три хубави здрави деца, независимо дали от майка-българка или белгийка и нашия герой решава, че неговите деца няма да имат нищо общо с България, въпреки бащината си, а може би и майчина кръв, понеже България не ги заслужава, така както не е заслужавала и баща им в неговия спомен. България нищо не може да даде на тези деца, но виж Белгия - може. И децата биват отглеждани и възпитавани като белгийци. И когато те станат на 30-40-50 години и на края погребат родителите си, те само смътно ще помнят, че баща им е роден в Монтана, България.

Пак повтарям, аз мога да разбера тази позиция на бащата, но това не променя факта, че тя идва именно като следствие от онова негово съдбовно решение да направи каквото е нужно, но децата му да нямат нищо общо с България.
.......................
Значи все пак си служил, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ARlZE на 26.03.10 08:47.