дма, радвам се да те видя...
За книгите: в момента живея в район с млади семейства с малки деца.
Съседката ми е пример за домакиня, нееманципаТка, както казва Дриймчева. Има 2 деца, бременна с трето, готви се за четвърто, на 38 години, каза, че не смята да се връща на работа, а по секциите в къщи има чинии, а не книги.
Свекърва ми е същата работа. Тя поне е от поколението на "истинските" домакини. 3 деца, 17 години в къщи, никакво образование, като дойдох в семейството нямаше и една книжка, сега за пред хората е изкарала една малка секцийка с 30-на книги. Дори подтикна дъщеря си да запише висше, за да не се излага пред снахата :-))
От детството и комунизма си спомням, че в обкръжението ми нямаше нито една жена, която да не работи. Нито в махалата, нито в семейството, не се сещам за такава. И друго: тогава с приятелките се надпеварвахме да спорим кой има по-голяма библиотека, дори брояхме книгите в къщи...а аз в много ранна детска възраст вече си имах собствена библиотека със солиден брой книги. Тогава да си купиш хубава книга си е било цяло приключение. Една от придобивките ми е "Дневникът на Левски" от Николай Хайтов, за 5 лева, специално, луксозно издание.
Не знам дали е от географската ширина или от времето, в което живеем, но тук масово не четат и не са чели. То и в БГ става вече така, както казваш.
|