|
Ох бе Фиш, и това го намирам за български недостатък, че българина много се води по клишета. Обича да преповтаря заучени неща и да се оставя друг да мисли вместо него.
Първо, никъде не съм обобщавала, писна ми да споря по въпроса. Изказвам лично мнение, в крайна сметка, та не виждам какво повече има да се коментира относно личното мнение, което винаги е леко субективно и никого не задължава с нищо.
После, има огромна разлика между начина на мислене в България относно униформите, съществуването им само на някои места и по-скоро от келешлък, и онова, което виждам тук. В УК униформата е буквално навсякъде, както и начина, по който трябва да се обличаш и да изглеждаш. Мен например за пръв път в живота ми ме караха на едно такова събитие да си правя специална прическа и да отида с кок. В целия си живот не си бях правила кок и отгоре на всичко се харесах но мисълта ми е, че хората си имат изисквания и традиции и дума не дават да се издума да се живее по друг начин.
То е, ако щеш, друга философия. И това се опитах да обясня по-горе, не знам кой колко ме е разбрал. В България тези неща я ги има, я ги няма, и се правят по-скоро от снобизъм и келешлък, отколкото защото някой вярва в тях и ги уважава като традиция. Тук хората са сраснали с тези неща и го правят съвсем съзнателно и с вяра в онова, което се прави. И това също е огромна огромна разлика....между българина и англичанина...
Разбира се, че дъщеря ти е пълнолетна, но според беге закона. Ако е под 21 години, тук ще се отнасят с нея като с непълнолетна, според английските закони. Не само заради писания закон, а и като лично отношение. Видях вече как се отнасят с едно момиче българка тук. Тя е на 20 години, по нашия закон е пълнолетна, но не и по английския.
Но дори по календар да е навършила 21, англичаните пак имат силно снизходително отношение към децата на тази възраст, и то според мен оправдано. Пак различия в традициите и възприятието на света. От моето мнение дъщеря ти определено не зависи, но определено ще се сблъска със същото отношение от хората около себе си, което описвам. Това съществува като нагласа тук, независимо дали на мен или на теб ни харесва или не. И дъщеря ти не може да се дистанцира от тези обществени нагласи и съществуващите условия и обстоятелства. И не виждам някакво лично отношение от моя страна, затова че съм описала наблюденията си. Типично по български, бързаш да оповестиш пълнолетието на дъщеря си, вместо типично по английски да благодариш за полезното инфо, което съм ти дала. Нова разлика между единия начин на мислене и другия. Тези разлики са адски очевадни особено в ситуации като моята, когато се наложи в една стая три българки да съществуват в английски условия, и двете други не можаха да мислят по английски, и създадоха типично български проблем насред Англия. Резултат, английската преобладаваща среда ще реши проблема по свой начин, и тяхното оцеляване тук ще бъде значително по-тежко и проблематично, защото средата ще ги мачка, докато не изоставят българските си навици и мислене и не се интегрират тук. Ако не успеят да се интегрират (англичаните са особено брутални и жестоки по въпроса за интеграцията, това и индианците в Америка го знаят вече), то двечките устати българки просто ще бъдат принудени да се върнат, защото рано или късно ще се превърнат в асоциални личности тук.
За мен самата е по-добре да ги напусна, за да не ме асоциират с подобни личности.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: А не:) [re: Фиш]
Re: А не:)