Нямам идея откъде финансираш дъщеря си, може би баща й помага?


Тук това не се прави дори от британските родители. Известно ми е какви са цените за чуждестранни студенти тук. Както вече казах, да си жива и здрава, че си намерила финансиране за дъщеря си.


Тук при нас, в съседство на етажа, живее британски студент в кхм, един от най-престижните британски университети. Кхм, не преувеличавам. Използва съвсем същото, което и ние. При все че има наследство от покойния си баща, и жива майка, която му помага. В британските разбирания не влиза разкоша и излишеството, или поне за обикновените и не толкова обикновените хора.


Както това е известно вече, живях и в Холандия, там нещата стоят различно. Разкошът и излишествата изобщо не са забранени, но са достъпни за ограничен кръг хора. Обикновеният човек почти не може да припари до привилегирования кръг. Но и греховете не са забранени, на всяка крачка има наркотици, проституция и алкохол, стига да искаш.

Тук на това се гледа с лошо око. Пуританството или знам ли какво. Просто различия в културата и националните особености, знам ли. А може би аз водя такъв начин на живот и в такива среди, и това е възможно.


За момента не ми се гадае, бързам да живея и да правя онова, за което съм пристигнала.


За отбелязване е, че и в Холандия хората бяха стиснати, и тук са. Опитвам се да кажа, че няма значение кой си и какъв си, но всички до един полагат огромни усилия да минимизират разходите си и да увеличат приходите си, ако това изобщо е възможно. В България мисленето е доста по-различно. Хм, може би не избрах подходящото описание. Всички са стиснати. И да може да купи 10 къщи, ще помисли дали и защо. Имането на пари не е свързано с харчене и удобства, а с други неща.


Ето, Фиш демонстрира пряко разликата между българското мислене и британското. Познавам тук вече лордове (добре де, представиха ме на гореспоменатата сватба...) и те си бяха съвсем обикновено облечени, не си представяйте дикенсова картина на пошъл и порочен разкош. Възрастни двама джентълмени с протрити яки на ската си и стари кожени чанти за документи, направо антики. Дори не желая да споменавам антикварни магазини и цените вътре. Да носиш нещо старо тук не се презира, както в България, а напротив.


Да пратиш детето си в престижно учебно заведение е семейна традиция, и не е задължително това да върви с разкош, лукс и излишества. Минавам покрай кхм, не искам да кажа кои световно известни учебни заведения, но не мога да видя никакъв белег на богаташки упадък и порочност. Може и да има. Но не се подчертава, не и по българския начин и разбиране.


Не ми се говори с конкретности.

Фиш, ако плащаш свободна квартира, а не общежитие, ще се натъкнеш на това, на което и аз.


Да ти е жива и здрава дъщерята и дано разбираш какво добро й е направено от човека, който плаща образованието й (ти няма как да платиш това с български доходи, освен ако не си Дарина).

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.