|
от клубовете,zа раzведряване
Глава Първа.
Цар Калоян погледна напред към кръстоносците обградили Одрин. "Банда нехранидядовци", каза царя и пришпори коня си няколко метра по-напред към мястото където се развива обикновенно тактическия брифинг преди нападението.
Тъй като по онова време картите не били чак толкова напреднали, топографията се състояла от прашно парче земя, специално пригодена за ръчкане в земята клонка и няколко предмета, които обозначавали стратегическите обекти в битката - замъка, кръстоносците, кенефа, кръчмата, банкомата и купчината с умрели.
Пръчката с която царя се канеше да чертае се държеше от един от неговите царедворци, снажен момък, с ръждясала ризница и от онези шлемове, които имат странен издатък надолу пред носа, който ограничава зрението и координацията между очите поне с 60%. За нещастие на момъка, цар Калоян имаше корона, която по никакъв начин не му пречеше на взора и с едно премерено движение на меча си отсече ръката на придворния асистент малко под лакътя. Преди безжизнената ръка да падне, или дори да покаже среден пръст, царя я взе и я хвана близо до тям където я бе отрязал като започна да чертая чрез пръчката която държеше новия му аксесоар.
Нарисува един малък крив кур в най класическата му форма и докато го правеше изричаше мъдри слова.
- Това драги мой приятели са кръстоносците, нагли типове с развалени зъби, странно чувство за хумор и вманиачени по тоя тип Христос, дето се опитват да ни го пробутат от близо 400 години.
- КУР ЗА КРЪСТОНОСЦИТЕ АЛЕ АЛЕ АЛЕ, АЛЕ АЛЕ АЛЕ, АЛЕ АЛЕ АЛЕ. - разпяха се и се разтанцуваха военноначалниците като заформиха мини-пого, но Калоян ги успокои с жест на ръката. На ръката която отряза, не собствената си.
- Победата е важна в този момент. Кръстоносците говорят наляво и надясно че имам малка пишка, но истината е че беше студено онази вечер. Пък и след като завладяха константинопол ние им пратихме оферта за мир която върнаха с нарисувано човече на гърба, вдигнало ръцете си в недоумение, изключително малък полов орган и въпросителни нарисувани над главата. Ръкавицата е хвърлена, затова трябва да им дадем веднъж за винаги да разберат кон боб яде ли!
Групичката от висши командири, случайни кибици и двама румънски шпионинина се оживи от прочувствената реч. Царя не бе впечатлен и се върна към чертаенето на тактика.
- Тук се намира замъка, който е обсаден - нарисува цар Калоян един Х, близко до хуя и продължи - В него няма нищо ценно, само жени, деца и старци, така че няма да е фатално ако влезат вътре.
Царя продължи да твори своите военни планове
- Тук пък сме ние! - нарисува царя един огромен фалос (КУР демек) малко по-далеч от замъка и малкия кур, разбирай кръстатите.
- Цар Калояне, ами ние чий ше го дървим в тая битка - попита Роналд, предводителя на Куманите.
Сега тук отварям една скоба ( за да ви обясня малко за куманите. Те са едни киселяци идващи от Русия. Абсолютни джигити, но по странно стечение на абстоятелствата им харесало в България, където не е било нужно да изнасилват жените, тъй като те самите идвали при тях веднъж усетят ли ги че са чужденци. Дребна подробност е че Куманите всъщност са безмилостни войни, абсолютни експерти във воденето на конна битка и този ден пред Одрин наброявали около 15 000 глави в армията на Калоян, която се състояла от общо 30 000. Затварям скобата).
- Роналд, Рони, Ронко, Роналдчо, Роналдинчо, ЖОРЕ! - Обърна се Калоян към двуметровия рус исполин гледащ с кървав поглед, сякаш дузина капиляри бяха умрели наведнъж в ириса му. - Вашата задача е да отидете в офиса на кръстоногите, да им вземете прането, да им разрушите палатките, да им вземете от листата с ламарина и да очаквате да ви подгонят. През това време ще ги заведете в един проход в планината, където ние ще ги приклещим в ъгъла, ще ги оправим и ще ги преработим в капачки за буркани. Така! Давам думата на Кирчо, нашия скаут, който ще ни представи презентация за врага. Кирчо заповядай мойто момче. - каза Калоян и подаде уверено отразяната ръка с която чертаеше.
Кирчо бе силно интелигентен левент за възрастта си и използваше свободно модерните информационни технологии. Въпреки че не бе работил точно с този хардуер, Кирчо имаше опит с ръка подобна на тази, която трябваше да използва.
- Здравейте. Днес ще ви представя кратък анонс относно нашия неприятел. Както виждате на първия слайд - каза Кирчо докато рисуваше в прахта - кръстоносците идват от запад и външно са силно повлияни от приказката за Магьосника от Оз, където черпят вдъхновение от стереотипа на киборг в ламарина. Втория слайд - разнесе с крак прахта върху която тъкмо бе свършил да чертае - показва вътрешната нагласа и мотивация на въпросните индивиди. - Кирчо нарисува чаша, кръст и видео камера. - Целта е да отидат при арабите, където според тях, преди 1200 години някакъв нещастен хипар, провъзлгасил се за наследник на Перун, се е изплюл в една чаша и сега е фикс идея тая чаша да я намерат, за да може след време да си съчинят някаква история за блондинки, не се обиждай Роналд, и да спечелят много пари. Третия слайд показва .... - Не успя да си завърши изречението Кирчо тъй като бе отстранен от царя. И под отстранен разбирай посечен първо хоризонтално, сетне вертикално, и после четирите части получени от действието леко подритнати в долината.
- Време е за действие! Нека сверим часовниците си, сега е точно 4:20 съдейки по слънцето. Айде армейци!- каза царя и посочи с меча си към лагера на кръстоносците и конницата на куманите тръгна оставяйки само гъст наситен пушек след себе си.
"Странно е да има тоя облак дим при положение че валя преди малко. И откъде идва този мириз на изгорял брашлян?" помисли си Калоян. "И защо му бяха червени очите на тоя?" Но Куман бе вече далеч, когато мазна усмивка се спусна по неадекватното му изражение.
Глава 2
За да разберете по-добре смисъла на кръстоносците трябва да се знае че една респектираща армия от кръстоносци наброява около 200-300 кръстоносци. За всеки кръстоносец са се грижили около 100 човека обслужващ персонал, който включвал най-различни специалисти. Например сър Джон „Уайфисхор” Сиймен разполага с 6 човека които му хромират бронята, трима лични асистенти и дузина чернокожи евнуси, на които обаче бе забравил да отстрани половите органи, което ги превръщаше в абсолютно безполезни за работата. Също така Сър Джон имаше на свое разположение 70 от най-добрите войници, които често се биеха вместо него, тъй като 40 годишен човек с 30 килограма желязо, върху кон, държащ 10 метрово копие, не бе точно мобилен.
Бомбето на сър Джон едвам се показваше под огромния черен чадър, а ансамбъла се довършваше от огромен вестник, който четеше. Тъй като бе кално се налагаше част от свитата му да образува жива пътека по която той се движеше, която се състоеше от пет мустакати джентълмена, които саможертвено лягаха и ставаха в калта като образуваха жива пътечка. При всеки оборот сър Джон възкликваше „Splendid!”. И това би било първия в света ескалатор ако в този момент не бяха дошли Куманите и стъпкали изобретението. “Bloody hell !!” възмути се сър Джон при вида на вече бившия си ескалатор чийто стъпала се гърчеха от черепно мозъчни и гръбначни травми, най-вероятно смъртоносни. „Сега ще трябва да ходя пеша” намусено промърмори той когато усети че дузина от неговите хора препускаха по посока куманите.
Той влезе в палатката си, където го чакаха шестимата отговорни по обличането на бронята и когато свършиха след 40 минути , сър Джон бе в пълнобойно снаражение. Излезе от лагера и осъзна че е сам. Като не броим свитата му. Той щеше да се присъедини към другарите си, и да прекършат цар Калояновото опълчение, но бе време за чай и така останалите неща в главата му минаха на заден план.
Глава 3
Цар Калоян заби меча си в очния процеп на каската на кръстоносеца. Продължи да напъва в часовниковата посока докато горната част на каската не се отвори и разкри череп разрязан на половина. Картината странно много напомняше на човек който отваря консервна кутия с развалено русенско варено.
Наоколо битката бе в разгара си, като дузина българи се бяха нахвърлили върху всичко що имаше метал, с цел да го върнат после за претопяване. Една фигура прикова вниманието на цар Калоян, който изпробва своя бекхенд върху главата на поредния кретен с кръст на тила. Въпросния обект бе дебел французин с мустак на порно лисан и смешна къдрава мазна перука. Същия този французин правеше неприлични жестове на царя с които напомнял за мита за малката чурка на Калоян. Царят ни побеснял, започнал да сече телата на кръстоносците с лекотата на плешив германец режещ домат на ренде вьорнер. Всички сокове си остават вътре, ТАМ КЪДЕТО ТРЯБВА ДА СА.
Въпросния дебелак се оказал някакъв кретен провъзгласил се за император – Балдуин. Ела баце, елате повече. Хванал го за ухото Калоян и го завел право във Велико Търново. На ти са един Константинопол, на ти един граал, на ти поход. Седи си у кулата.
Така завършва и историята за четвъртия кръстоносен поход. Папата започва после да киселее и забравя да прати подкрепа 100 и кусур години по-късно, когато ДПС печелят изборите и стоят цели 500 години на власт. Според някой, те дори и до днес участват във властта!
____________________________________________
Министерството на психическото благосъстояние предупреждава, че неконтролираната употреба на настоящето четиво като средство за хомеопатична терапия при поява на леки до средни форми на периодчиен или хроничен шовинизъм, може да доведе до временни или трайни изменения на историческото Ви самосъзнание!
Правовата държава на Страхотния
Какво премълчава “Свидас” за Крум Страшний? Защо е известно толкова малко около смъртта му? Кои са наченките на модерното законодателство у нас? Каква роля са играели определени групировки при формирането му?
– Друго от империята не можаха да научат тези негодници в Плиска, само как да кепазят природата! – викаше набитият мъж от подравнения буков пън в градинката под северната стена. Слънцето клонеше на запад и наоколо беше доста оживено, та думите му не останаха нечути.
– Стига, бе, Круме, какво сега, пак ли за екологията ще ни пилиш? – попита с отегчен глас един рус бабаит от спрялата се отпред група.
– И за екологията, – отвърна набитият със спортна злоба – и за законите ще говоря! Без строги закони никаква политика не може да се прави, камо ли екологична. Закони трябват на тази държава, закони за всички и всичко! – гласът му лека-полека придобиваше плътност, като на оперен баритон, който се разпява.
Групата пред пъна започна да набъбва. Няколко хубавици забавиха крачка и също се заслушаха.
– Че какви толкова нови закони се пънеш да прокараш? – изсмя се русият. – Нали знаеш, както се разпореди канът, така гласи законът и толкоз. По-просто и логично от това има ли?
– Да, така е, както канът се разпореди. Ама има ли го черно на бяло, питам ви? Няма го! Затова жупаните и князете после си го извъртат, както си искат и както им отърва. Това закон ли е? Това е беззаконие!
Ораторът мярна с крайчеца на окото прииждащите и се опита да преброи числото на слушателите си, за да прецени, дали има смисъл да се дере по-нататък.
– Ама вас от това не ви дреме, нали?
В първите редици някои започнаха да пристъпват от крак на крак. Не знаеха тях ли има предвид и да почват ли да се чувстват виновни. След риторичния въпрос последва ефектна пауза и гласът от буковия пън наново закънтя:
– Не ви пука и от това, че в Средец години наред горят кафява кал и мокра слама, та въздухът не може да се диша. Децата вече са се поболели в цялата долина, добитъкът също. Това е екологично престъпление първа степен, ви казвам, там наоколо има и наши деца.
Набитият вече беше загрял и сега думите му се редяха като карти за пасианс в ръцете на професионален комарджия.
– Ако канът и боилите си бяха мъже на място, отдавна да сме завзели този прокажен град и да сме изтребили всичката паплач вътре – стовари той второто си кроше по адрес на „тези отгоре”, а при представата за унищожения град лицето му се разведри и придоби замечтано изражение.
– Бе, то вярно, че бая мирише, като се мине оттам, – заяви един от присъединилите се слушатели с вид на търговец – ама не е нищо в сравнение с имперската столица, да ви кажа. Лани бях там, ако знаете каква смрад е на пролива...
– Знам ги много добре тези еко-терористи, които изливат помиите си направо в морето – навъси се отново набитият. – И занаятчиите им са обърнали пролива на клоака. Защото в империята имат закони и разпоредби за какво ли не, ама за опазване на околната среда нямат. А това е и наше море...
– И какво сега, бе, Круме? Според тебе и столицата ли трябва да я завземем и да избием всички вътре? – ехидно се обади един рижав багаин.
– Малко ще се поозорим, при тези яки стени и милион жители – засмя се търговецът до него. – Цялата наша войска може да се събере в хиподрума им.
– Може и столицата. – поусмихна се и набитият лукаво и веднага продължи сериозно – Но аз първо бих я обсадил и засипал всички канали, да се задушат в собствените си боклуци. Да видите как за броени седмици ще се изчисти даже морето наоколо, че човек да може отново да си измие краката в него. Нещата все още могат да се оправят, стига да има желание. Ама на, и на техния василевс няма кой да му го налее в кухата глава!
– Ти ли ще му я налееш, бе, Круме? – чу се смях отзад. – На василевса?
– Ако трябва... – закани се набитият. – Той само да си я покаже отсам Хемус.
Сред групата се поде спор дали василевсът заслужава подобна участ или не, но всички бързо млъкнаха, когато ораторът продължи:
– Същият бардак е около Адрианопол. И него са го обърнали на бунище. Този град определено е пренаселен и трябва да се преструктурира, половината жители да се депортират отвъд Истрос.
– С какво ще ги прекараш толкова хора през реката, бе Круме? – обади се отново като черна станция рижавият багаин, но ораторът предпочете тоз път да го игнорира и продължи:
– Ама на, тези наши ояли се политици в Плиска, вместо да се заемат с проблемите около южната граница, само знаят да лапат и далавери да въртят, пък и обикновените хора вече се научиха. Само твърди закони, ви казвам, ги оправят всичките тях и вас!
Ревът му стигна кулминация и се покачи с още една терца нагоре.
– Така е, какво ме зяпате, и в Плиска вече се правят какви ли не стоки със суровини от съмнителен произход, само и само да се пласират в империята и докарат някоя и друга номизма валута. После търговците карат като бесни конете по пътищата, християни се пишат, а мъчат тварите божии и не пазят света, който е създал. Трябва да им се наложат глоби, глоби до откат, докато им дойде акълът. Скоростта по магистралите трябва моментално да бъде ограничена, особено по „Виа Игнация”.
– Че и тя е в империята, бе, бате, – обади се един мургав дребосък с вид на просяк. – Не е наша земя.
– Ако трябва, и нея ще я завземем и блокираме! – авторитетно заяви набитият от пъна надолу. – За екологията граници няма.
– Хей, това ми харесва! – провикна се дребосъкът – Ако после ще можем да се разхождаме по „Виа Игнация”, аз съм „за”!
– Мислѝ си, никакви такива! – пресече го набитият. – Всичките просяци ще бъдат разкарани от пътищата. И за това трябва закон.
От публиката скептично клатеха глави.
– Той и Йошката Рибаря при франките отначало така говореше – промърмори един старец. – Ама след това го направиха министър и затлъстя като шопар, а цялата му екология отиде, та се не видя.
– Ъхъ – завъртя глава рижавият багаин. – Ходи им вярвай после на тези зелени фундаменталисти. За какво пък трябва да завземаме чак „Виа Игнация”? Само ще ни вкарат в някоя беля...
– Що бе, това дето го казва звучи добре, ама да не беше такъв противник на виното – подметна русият достатъчно високо, че да го чуе и ораторът.
– Кой е казал, че съм против виното? Кой, питам! – кресна набитият и лицето му стана тъмномораво – Какви ги дрънкаш врели-некипели? Ти на всичко ли вярваш, което го пише по вестниците? Я виж това тука – той посочи бъклицата, която висеше на колана му. – Да не мислиш, че е компот от боровинки?
– Да, ама миналата седмица казаха... – заобяснява русият.
– Това е долна инсинуация на имперската пропаганда и жълтата преса! – сряза го набитият. – И на това трябва да се сложи край със закон. Клеветниците под нож, казвам аз!
– Ти сега не го увъртай, ами раздуй каква е тая работа с виното – упорстваше русият бабаит. Явно този въпрос го интересуваше повече от всички други.
Набитият си пое дълбоко дъх:
– Виното лозарите да си го правят, стига да е от контролиран район, никой нищо напротив няма, ама да си плащат и данъците. Да не ни лъжат, че било само за собствена консумация. По пет бурета на калпак собствена консумация... как ли не!
Групата се разшумя одобрително и ораторът продължи.
– И да не секат южните склонове на Хемус, че долината става все по сушава без гора. Някой ден ще се обърне и там екологията и после ще трябва да внасяме вода от моравците. Всичките лозя, дето са кацнали по сечища трябва да бъдат изкоренени, а горите възстановени. А тези далавераджии, дето продават крадения дървения материал, да бъдат наказани по закона. Това ви повтарям, закони трябват.
– А за ракията? – не се предаде русият.
– Ти на това, дето го разливат по чаршиите на Загоре ракия ли му викаш? – излая ораторът – Щото аз му викам менте. Как не са се изпотръшкали всичките по празниците, само те си знаят. Ракията трябва да се прави от родни продукти с проверени екологични качества, а не от табуретки, внесени без акциз отвъд Истрос. Закон и против ментетата трябва да се издаде и против пиячите на ментета също!
Тоз път въодушевените възгласи бяха предимно женски.
– Ей, страхотен е този Крумчо! – възхитено прошушна една от насъбралите се пред буковия пън зяпачки – Kато нищо бих си го хванала за гадже, да знаете – тя млъкна и се огледа, а приятелките ѝ се изкикотиха.
– Пикла! – изфуча лелката до нея. – Да те видя колко ще ти е до гаджета, като ти гракнат три-четири гърла в къщи. Той закон за подкрепа на майките да измисли, тогава и аз ще съм „за”!
Отстрани на сянка седяха двама багатури и дъвчеха по парче пастърма, като запиваха от общ мях.
– Леле-ей, – възкликна по-якият от двамата и посегна към мяха – представяш ли си го това диване ако влезе в съвета на тарканите какво става?
– Ще го видим и тоз сеир… – кимна прошареният до него и се усмихна.
– Море, сеир! То, вярно, в съвета диванета колкото щеш, ами тоз както се е засилил, да не вземат да го направят кан, че тогава яко ни дупе, ако не го спрем навреме. От екологични походи и нови закони живот няма да има. Страшно ще стане, слушай ми думата, страшно!
– Айде сега, баджанак, чак пък страшно… – поде прошареният. – Какви ли не сме ги слушали, пък после, като влязат в съвета стават мирни и скромни, та чак закуските си почват да пестят и само гледат да гушат.
– Точно тоз не ми изглежда да миряса скоро – възрази якият. – Този е от идейно подкованите, той си вярва на приказките. Трябва го държим по-надалеч от Плиска.
– Спокойно, ще го разковем, нека първо свърши работа – снижи тон прошареният.
– Каква работа, бе? – удиви се якият – Ама ти сериозно ли мислиш да се залавяме за него? За съвета ли ще го гласиш?
– Не само за съвета… – намигна му прошареният.
Ченето на якия се отправи стремително надолу, а очите му станаха на палачинки. Прошареният се усмихна, хвана го подръка, двамата станаха и се отдалечиха от групата.
– Гледай сега баджанак, – занарежда той с конспиративен тон. – Старият не беше лош, ама вече е взел-дал. Тъй или иначе ще ни трябва нов кан, нали? Защо пък да не е този Крум, поне кураж Тангра му е дал? На никой не му пука за зелените фантасмагории, но човекът е напорист и умее да говори. Ако такъв дръпне на бойците една-две речи предварително и ги поведе напред, току виж наистина са успели да завземат Средец. После нека си се занимава там със закони и екологични програми колкото ще, важното е ние да подхванем приватизацията на града. Даваш ли си сметка колко сделки са това?
Якият все още го гледаше като теле, затова прошареният продължи:
– А пък хванем ли „Виа Игнация” и почнат ли от там да капят комисионни…
Якият се поокопити и започна да разтрива солидния си врат. После се огледа предпазливо и попита.
– А столицата? И нея ли искаш да завземе? Това е самоубийство!
– Естествено че не – засмя се прошареният. – Достатъчно е да забие копието си в портите. Да стресне империята така, че на василевса да му държи влага още години напред. Да възобнови годишните плащания, пък може и да ги поувеличи, мен ако питаш. Разбираш ли?
Якият неуверено кимна. После отново все да разтрива схванатия си врат и се замисли. Мисленето явно не беше от обичайните му дисциплини, затова измина доста време преди да вдигне поглед:
– Ти хубаво казваш да го побутнем нагоре, ама има ли после кой да го спре, като му дойде времето? Щото, като го гледам – умора няма.
– Ех, баджанак, – усмихна се прошареният. – ако не се спре сам където трябва, ще му уредим пък едно сакрално пътуване до Тангра, колко му е? Няма да е нито първият, нито последният. Важното е бизнесът да върви.
|
biseri
biseri
