|
та тая случка я бях писал преди пет години -
и сега се присетих за нея...
въобще бях забравил за това селце, ама тия дни ще ходя нататъка - та ще се опитам пак да го открия - и да ви покажа църквата с гнездото...
"Тема притури се планината
Автор ceлянинът (член - простак)
Публикувано 06.05.04 13:08
Измъквах се от нощта – със 90 – 150 километра в час – право на изток - напрегнато взирайки се напред по магистралата, в границата между тъмното и светлината на фаровете... следях бялата пунктирна линия, която фаровете упорито измъкваха оттам – и неуморно я изтласкваха някъде под колата... Пред уморените ми очи – далеч пред мен – в края на пътя - се появи
слънцето –
меко, оранжево и правещо прозирна тъмнината на зимната мразовита нощ – бавно и неотклонно изплува - и вече в светещата розово-бяла, млечна и рехава мъгла - по-ясно се различаваха далеч напред очертанията на пътя сред снежното поле... и тогава – радиото – в което се бореха различни станции – изведнъж спря да шуми – и – силно, отчетливо и ясно ме обляха кристалните звуци на –
великолепните синьозелени звуци на песента изпълниха от край до край снежното поле...
потънал в тези звуци - помислих си – гледайки безкрайно далечното слънце – тук, за мен то изгрява и аз препускам срещу него, а сигурно - в тоя момент - от другата страна на Земята – някой го гони – същото това слънце – но - залязващо...
и на звуците на кристалната песен – се сетих за всички, които сега са навън от страната – и си казах мислено – поздравявам ви – всички - по зеландиите, австралиите, по канадите, америките и африките... Деяна и Ирена, Павката и Даниел, всички познати и непознати - емигранти – с – точно тая - прекрасна песен...
“притури се планината, че затрупа два овчеря, че затрупа два овчеря, два другаря – проговаря планината – ой ви вази два овчеря, два овчеря, два другаря” –
само туй бяха думите, които Стефка Съботинова изпяваше – а иначе в цялата песен – двамата другари се молят на планината да ги пусне – щото единият го чака първо либе, а другия го чака стара майка...тя може да пусне обаче - само един – но кой – планината трябва да избере - щото - либе жали ден до пладне, майка жали дор до гроба... по-нататък не си спомням – кого всъщност пуска планината...
и на връщане – за пореден път обърках пътя при Сливен – и вместо надолу, към магистралата, подхванах подбалканския път – а по радиото съобщаваха за започнали снеговалежи в западна България - та тръгнах да пресичам Средна гора – някъде към Гурково - да изляза пак на магистралата... карах по кривуличещият път – търсейки безуспешно указателни табели - преминавах от село в село...
след поредното село - вече заваля и сняг... и по-нататък, далеч вече от него - като видях, че пътят става все по-стръмен и стръмен, нагоре в планината - снегът вече затрупва всичко – и няма никакви следи пред мен –
обърнах –
и по едва личащите следи се върнах в селото – там, в настъпващия сумрак –
само една баба с коза –
пресичаха площада - вървяха една до друга – и бабата беше прегърнала козата през шията – и като че ли и говореше нещо – а козата слушаше и кимаше с рогатата си глава... вървяха - и никого не виждаха - вървяха и не се озъртаха... спрях и слязох...
– Добър ви ден – казах...
Бабата сепнато се спря и се взря в мене:
- Добър ден, момче – ама ти Сашко ли си ?
Внезапно изтръпнал – откъде старицата ми знае името - усетих как снежинките се топят по челото ми – и – направо през веждите ми протичат надолу... след един-два мига успях да отговоря -
- Сашо съм, ама съм друг Сашо, от далече, от друго село съм... а кой път води за Стара Загора?
– Припознах се, сине... за момчето на комшиите те помислих... чакат го да си дойде - после, след миг мълчание добави - Всичките пътища водят за Стара Загора, че и по-нататъка... извървяха се, разбягаха се хората по тия пътища... А ти кога пак ще дойдеш?
Погледнах козата с правоъгълните зеници, която ме гледаше безучастно - погледнах църквицата – и щъркеловото гнездо на камбанарията - и снежинките, които извираха от тъмнината и безшумно и неуморно го пълнеха - и казах –
- Ще дойда, пак ще дойда... обезателно ще дойда..."
та - тия дни ще взема да се загубя пак - да се намеря там!
обещал съм!
|
айде на "притури се планината" -
айде на "притури се планината" -
