Да не коментираш липсата на маниери (къде ли да се научат множеството българи на прости маниери! на улицата ли...).....


В България всичко ми се вижда някак изпростяло и обедняло. Масата хора живеят така мизерно, аз не мога да разбера как понасят тази грозна и гнусна мизерия! И като им го кажеш в очите, даже се настройват срещу теб, вместо да се хванат на работа или учене!

За пореден път, колко такива случаи съм имала! слушам как младеж в автобуса се оплаква от ниската си заплата. Питам го, защо не се хванеш да работиш на две или повече работи? учи, работи, и ще дойде време, в което ще печелиш повече!


Той ме изгледа така нагло! Бил на 25, сега му било паднало да живее! Акъл от лелки в автобуса не искал! баси, аз съм била нагла да му казвам, че бил мързелив! Той се бил скапвал от бачкане, повече от това не можел, и шефа му бил неблагодарен и го бил юркал. Каквото и да предложех, да си смени работата, да учи, да си търси перспективи, всичко се натъкваше на опити да ме унижава и да се подиграва, и до хвалби в дух, аз съм на 25 и ми се полага всичко сега и веднага, а ти си неква лелка на 40, сбабичосана и наставляваща. Клишета, клишета....


Мисленето на масата хора отсъства, карат си я по инерция и никой за нищо не иска да се впряга. Бягството от отговорност е масово, со степен на идиотизъм.


Когато заминах за пръв път, най-тежко от всичко ми беше да се отворя за промяна. Обясниха ми, че ако искам да постигна нещо, е по-добре за мен да си отворя мисленето и да имам готовност да се променям, дори в момента да ми се вижда странно или нелогично, но по-късно ще схвана защо се случват много неща, с течение на времето. Това го пречупих най-трудно....в чужбината....


И когато се върнах, установих, че и аз се дразня от тази инертност на хората в Бълхарията. От липсата на готовност за учене и промяна. От липсата на амбиции и готовност да се постигнат. Масово всички искат всичко наготово, сега и веднага.


Какт оказва един мой приятел грък, трябва да бъдеш търпелива, само търпеливите побеждават. Трябва да се готвиш, да учиш, да се развиваш, и един ден ще усетиш новата си сила, която сама си изградила, и ще знаеш към какво да я насочиш така, че да печелиш и побеждаваш.


Това не мога да го видя у масата българи. Никакви стремежи към развитие и просперитет, и прогрес.....страшно е просто в каква мисловна кал живеят масата българи и как не искат да погледнат извън гьола си....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.