По Вашата логика това закона да служи на хората,а не хората да служат на закона е диктатура.Ако това е единствения начин нека тогава е диктатура.
Относно това да осъдим когото трябва ще ви дам простичък пример:
Училището в ,което учи сина ми няма рампа-ок,няма да настоявам да сложат такава с молби,предложения и подписи-ще ги замъкна в съда,ще спечеля делото,защото има закон,че училището(което и да е) трябва да има достъпна среда-до тук супер.Да,ама НЕ-изгубилата страна(в случая Министерство на образованието) ще понесе наказание,ще обещае да оправи нещата,но...когато има финансовата възможност да го направи,а дотогава синът ми сигурно ще е в пенсионна възраст.
Е каква полза от такова дело-ще получа поредното голо обещание,а ще загубя доста пари(които ми трябват за лечение) и още повече нерви,които си ми трябват за да се радвам на детето си.
Друг пример:
Здравната каса за заболяването на сина ми дава еди си колко лева по еди кой си номер клинична пътека и казва-правят се толкова процедури колкото са нужни за пациента,но не по-малко от два броя на ден за 10 дни в месеца(а другите 20-да не би да е здрав сина ми-такъв е закона)-всичко до тук е супер-да ,ама НЕ,защото:
всяка болница(политика на болницата,тя е търговско дружество не благотворително такова) по дадената пътека за определените за нея пари казва-ние правим само минимума от процедури,защото парите отпускани от касата стигат само за минимума,а не за толкова колкото е нужно на пациента.
Е при този параграф 22 кой да осъдиш?
А дали има смисъл от петиции,подписи и прочие-сигурно има щом на индивидуални петиции Европейският парламент си прави труда да разследва и взема мерки за решаване на проблема,но преди да идеш да се жалваш в чужбина,трябва първо да минеш през местните за това служби!