Да, спомням си с умиление и малко носталгия за живота си в БГ. Това обаче което никога не мога да разгранича е дали си спомням детството, или България - т. е. дали и всеки друг човек не изпитва същите емоции, просто при мен да е пространствено разделено? Затова и аз си казвам винаги, че сме порастнали, загубили среда, контакти и т. н. и нещо, което често не осъзнаваме - променили сме се. Човек се напасва волно или неволно на страната, в която живее, и не съм убедена, че от днес за утре бих се чувсвала по същия начин в БГ, не на почивка, а когато трябва да си уредиш живота там.

Freiheit ist die Freiheit der Andersdenkenden.