Досега си траех по темата... какво да кажа..,когато напуснах БГ (непосредствено след казармата)бях на 20г. Кого да завлека?На никой не дължа нищо а на мен ми дължат...близки приятели,но аз и дума не отварям...Ако давам давам от сърце и казвам:Ще ми ги върнеш един ден,когато можеш...
Даже освен,че давам и спонсорирам... незнам дали тук е мястото да го кажа и как ще прозвучи.На филипинката,която чисти в къщи(тя е при нас вече 7години)на брат и едно от децата(много талантливо момиче)го спонсорирам вече четвърта година в университет и има защо!Аз невярвам в господ например(вярвам в това,което мога да видя и да пипна с ръка а не в облаци)!Но от опит занам,че колкото повече хвърляш назад идва отпред...или с други думи ако правиш добро добро ти се връща.И когато правиш добро винаги го прави от сърце а не със "задни мисли".Даже преди година... и малко повече май... не помня точно.. със жена ми се бяхме замислили да осиновим дете от така наречения "трети свят"... хей тъй на... Да направим едно създание щастливо...защо не?И не съм се отказал от идеята..въпрос на време е!Това мога да кажа...

["How much do you want for all of them?" ]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите