Ааа, недей така :)
Българската природа е красива (поне там, където е останала).
И славни моменти имаме в историята.
Не плюем родината, а държавата.
Приятелите ми се разпръснаха из цяла България и чужбина, поизгубихме контакт с повечето ...
От роднините са ми останали само майка ми и брат ми.
И тук не става дума за истерия ... при мен е чисто отвращение.
От грозните неща в живота.
И тук си има недостатъци, но те са много по-лесни за "преглъщане" от българската действителност.
Мръсно ми е, грозно ми е, сиво ми е, напрегнато ми е, чуждо ми е в България.
Защо да се чувствам виновна за начина, по който се чувствам?
А и аз имам лични и болезнени причини да мразя държавата.
Не ти ги пожелавам наистина.
Дори и да не разбираш защо някой се чувства така, приеми го като резултат от житейския опит на човека.
И този опит понякога води след себе си много неприятни чувства и емоции ...
За някои може да звуча крайно, но за мен мнението и отношението ми към България са такива в резултат от много събития в живота ми през последните 16 години.
Не ти натрапвам мнението си за държавата, нито пък ще позволя на някого да ми казва как да се чувствам :)
Надявам се правиш разлика между държава и родина?
Е, аз може би съм еничарка спрямо държавата, ако така ще ме разбереш по-добре :)

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.