Ех Фишче, Фишче, ако всичките бяха като теб. Да, ама не са...Аз в България нямам среда, движа се като турист, а пък моите роднини са малко и са така пръснати, че с някои братовчеди дори и не се познаваме.
Моите впечатления са от т.нар. стриит лаиф - винаги е бил най-достоверният и реален източник на информация. Седя с часове и наблюдавам и запечатвам хора, ситуации, подслушани разговори. Така правя в всяка държава, в която що-годе разбирам езика.

Mоята реакция не е продиктувана от истерия, а от мъка. Да, мъчно и жално ми е. Ето пресен пример: днес бях в местния супермаркет. Пред мен пазаруват две симпатични жени, българки, майка и дъщеря, вземат от регала пакет брашно, майката загрижено пита дали е скъпо. Дъщерята се поусмихва и отговаря, че едно брашно (което тука едва ли струва 1 евро) не може да бъде скъпо. А майка ми пък първата година като дойде тук, не искаше да си оставя дамската чанта в близост до балконската врата...беше я страх, Макар че не живеехме на партер, а на втория етаж, а на нас ни беше само смешно. Ето такива ми ти работи....На мен ми се иска всичко това да не бъде така.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите