Гого, и аз съм си го мислила това.
Да взема майка ми при нас като се поустроим скоро и заживеем в наша си къщичка с градина, тъкмо да си запълва времето като гледа внуците :)
А за селата не съм особено съгласна.
Или поне това, което си описал, не важи за всички села.
Знам за няколко села в България, които са пълни с нагли цигани, които непрекъснато тормозят, тероризират, обират горките стари хора, които живеят там.
Аз съм градско чедо, нямам си село ... като бях в детската градина много ми беше мъчно, че другите деца по цяло лято са били "на село", а аз не можех да се похваля със същото.
Така съм и израснала ... с любов към цивилизацията (не мръсотията и шума, но някои удобства, които липсват на село).
И все пак едно от нещата, които най-много ценя и харесвам тук, е именно спокойствието ... тишината ... никой не ти се бърка, никой не ти досажда.
Прозорците ни гледат към зелена поляна, имаме храсти точно под прозорците (което създава проблем с насекомите лятото, но пък като цъфнат тези храсти ... красота).
Тази сутрин пак минаха от фирмата за поддръжка на зелените площи и окосиха тревата ... та цял ден сме отворили прозорците и се наслаждаваме на миризмата на свежест.
Навън е 25 градуса, което е типично лято по нашите ширини, и се излежавахме на тревата, слушайки птичките, които чуруликат почти денонощно (млъкват за час-два около полунощ, когато леко се смрачава и после пак започват).
И в същото време си имаме телевизора с един куп програми, имаме си лаптопите с Интернет връзката, мобилните телефони ... малките удобства на цивилизацията.
Такова нещо в България няма къде да ми се случи ...
Може би затова и вече ми е трудно да се почувствам у дома си там ... докато тук някак си попадах на мястото и се чувствам прекрасно.
В крайна сметка ... у дома е, където е сърцето ти.
Където се чувстваш сигурен, щастлив, на мястото си.
А за мен това отдавна не е България.
Емоционалната привързаност към бащината къща и градината, където съм израснала, където имам толкова много спомени (и хубави, и лоши) остава неизменна, така както остава непроменена любовта ми към баща ми, лека му пръст, майка ми и брат ми.
Но с това се изчерпва любовта ми към България в общи линии и нещата, към които съм емоционално привързана там ...
Тук не говоря за природните красоти и прочие, а само за нещата, с които пряко и лично съм се сблъсквала.

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.