И при мен е същото ... единственото, което ме прави щастлива в България, е да видя двама души, че са добре, да прекарам малко време с тях ...
Всичко останало ме потиска, отвращава, отблъсква.
Последно си бях за 20-тина дена в България да оправям едни наследствени неща и ... честно казано нямах търпение да се върна в Норвегия.
Едва изтраях.
Не само защото милото ми липсваше, но и защото постоянно се дразнех и ядосвах на почти всичко там.
То не беше мръсотия, то не бяха задръствания, то не беше хорска простотия, злоба, завист, цинизми, постоянно скачащи цени, тарикатлък ... нямам думи просто.
Е, успях да се видя и с една мадама от форума, това също мога да го окачествя като приятно събитие ... всички останало беше ... задушаващо.
И става все по-зле и по-зле.
Ето, скоро пак ни предстои пътуване до България, този път и двамата ще сме, ще купуваме халки, костюм за него, бижута, други неща за сватбата ... още отсега се настройвам за малкия Ад, през който ще премина в емоционален план за няколко дни.
Както един приятел казва ... "Нахлупваш шапката-невидимка и по най-бързия начин се омиташ".
Та и аз така ... ще се опитам да се държа все едно "аз съм за малко, само минавам" и изобщо няма да си слагам на сърцето обичайните гнусотии, които ще ме посрещнат там.
Неприятното е, че годеникът ми остава с кофти впечатления от България и когато обсъждахме евентуални дестинации за лятна почивка (която изключва гостуване на роднини) ... той просто каза: "Имаш ли нещо против да не е в България?"

Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable.