Това е един от най-просташкште форуми в дира(нямам в предвид конкретната тема, а клуба "Българи в чужбина"), които съм разглеждала. А аз си мислех, че в България са останали най-невежите и деградирали личности. Като се замисля от много време насам не сам чела или чувала по-глупави изказвания. Този форум е безмислен, ако само ще се псувате. Мозъците на България били изтекли в чужбина!? Глупости! Какъв смисъл има човек да печели много пари и да трупа титли и престиж, ако не запазва някакво достойнство. Аз уча в чужбина, но се връщам на всеки 6 месеца и планирам да се върна още тази година за постоянно. Не се срамувам да кажа, че за мен живота в чужбина донесе само неуспехи и чести депресии. Някои българи като дойдат в България се преструват,че всичко е наред и се стремят да покажат колко са успели (на това вече никой не вярва), аз лично си признавам негативите и не обиждам "чужбината", а казвам, че не съм за нея и тя не е за мен. Всяка личност трябва сама да намери щастието си и не всеки се радва на чистичките улички, подредените къщички и фалшивите усмивки. Живеем в едно глобално село и всеки може да избере местожителството си, ако на някой България не му - харесва да не я посещава. На мен България ми даде много: създаде ценностната ми система, стремежа ми към знание, търсенето на метафизичното, не бива да забравям прекрасните си родители, които ако бяха германци, например изобщо нямаше да ми се обаждат. Българите по начало сме искрени хора и се водим от емоциите си. Вярно е, че понякога сме груби на повърхността, но имаме много ранимо и сърдечно ядро. Капиталистическото устройство не ни пасва като цяло, тъй като е в разрез с ценностната ни система. Проблемът на капитализма е, че нарушава социалната система и създава голяма дистанция между хората. Като отидете в България се издигнете над недодяланата и опърпана външност на народ и родина и ще видите в тях едно тихо, не устремно, но устойчиво величие. Знам, че живеем във време, в което думата духовност подлага всеки, който я споменава, на присмех, но аз вярвам в това и го откривам в България. Ще завърша с любимото ми стихотворение, което си повтарям всеки ден:


Не съм те никога избирал на земята,
родих се просто в теб на юнски ден в зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм, не заради твойта слава
и твойте подвизи и бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепените бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по силно с теб ме свързва
и страшната любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев