|
“Събитията в тази пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато прозорците на селцето са изрисувани със скреж, под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака, във всеки селски кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли като колко се падат на глава от населението, вълци прокарват сватбарски пъртини край селцето и макар да са потънали до уши в сняг, селце и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с действие, къде с въображение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действащи лица са взети от северозапад.”
От “Януари”, Йордан Радичков
Действащи лица в пиесата на Радичков са:
ДАСКАЛ КИРО – бивш учител, пчелар, възрожденец по дух
ИЛИЙКО – младоженец, хвърчащ в облаците
БАЙ ХАДЖИ АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ – църковен настоятел, опитомител на врана
ПЕТЛЕТО – ковач и налбантин
МАТЕЙ НИЩОТО – с бълха в ухото
СОФРОНА – пострадавша жена, но жена
Някой си ПЕТЪР МОТОРОВ, за когото непрекъснато става дума, но който не се появява на сцената
ПЕТИМА МУЗИКАНТИ, или по-точно сиромашка духова музика
И други.
Събитията в нашата пиеса се развиват през месец януари, най-българския от всички месеци, когато основните пътни артерии на страната са непроходими, варненските стрехи падат с трясък, на Петолъчката стоят блокирани 200 автобуса, във всяка хижа са заклещени от преспите десетки хора по една, някъде и по две седмици, така че е трудно да се изчисли като колко се падат на глава от населението успелите да се явят на работните си места, и макар да са потънали до уши в сняг, държава и хора се повдигат на пръсти, за да надникнат отвъд пъртините и къде с бездействие, къде с омерзение се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата. Сюжет, поверия, музика и действащи лица са взети от вестниците (особено музиката – б.а.)
Действащи лица в нашата пиеса са:
ДАСКАЛ ГОЦЕ – бивш научен работник, президент, съзидател по дух
БОЙКО – софийски управленец, хвърчащ в облаците
БАЙ ХАДЖИ ДОГАН ОПИТОМИТЕЛЯ – правителствен настоятел, опитомител на “Врана”
ЦАРЧЕТО – играч и шарлатанин
СЕРГЕЙ НИЩОТО – с GPS в ухото
ФАДРОМА – пострадавша министърка, но министърка
Някой си ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ, за когото непрекъснато става дума, но който не се появява на сцената
ПЕТИМА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ, или по-точно сиромашки инициативен комитет
И други.
Първа картина. Вече трети ден трупа сняг и всичко е сковано от лед. Даскал Гоце и Бойко заседават на “Московска” 33, тъй като входът пред “Дондуков” 2 е затрупан с преспи и припаднали гвардейци.
ГОЦЕ (назидателно): Координацията между властите куца. Искам, освен да се направи анализ на обстановката, много повече по линия на координацията и бързия обмен на информация. Как иначе ще се справим с тежката задача, която ни предстои?! И къде е Нищото?
БОЙКО: Ха, ха! Е, т’ва е най-лесната професия в тая държава! В момента виждам, че е на ски в Банско с Елена. Вчера беше в Дубай на водолазни курсове с Вигенин. Абе добре, че му сложихме тоя GPS, че да не му губим дирите. Няма да е зле след пет-шест години да турим GPS-и и на снегорините. А къде впрочем е Делян?
ГОЦЕ: Кой Делян?
БОЙКО: Пеевски. Делян Пеевски.
Гоце и Бойко опитват да се обадят на Нищото и Пеевски, набирайки многократно номера за спешни повиквания 112. С него обаче има връзка само ако се звъни от Унгария и от някои части на Гренландия, а на летище “София” е паднала плътна мъгла и всички полети са отменени за четири месеца напред. Отчаяни, Гоце и Бойко викат Фадрома чрез Космическия център, открит миналата година за борба с пожарите. Центърът работи, тъй като сега няма пожари.
Втора картина. Фадрома се отзовава след пет дни. От нея се носи аромат на зима и “Долче & Габана”. Изглежда ядосана.
ФАДРОМА: Ама много ще ви се накарам! Нямам ли право на отпуска?! Кой отговорен човек излиза в такава виелица от хотела в Ница?! На всичкото отгоре се хлъзнах и за малко да се пребия! Нали ви посъветвах да насипете сол по тротоарите!!!
БОЙКО (също ядосано): Всяка нощ бродя из София да проправям пъртини за снегорините на концесионера! Добре, че оня ден посрещахме ген. Гурко с пита и той не успя да слезе от коня, та поне насипахме шарена сол по Околовръстното! А къде е Делян Пеевски?
ФАДРОМА (с насълзени очи): Делян Пеевски ме замества! В момента е в Ница, в моя хеликоптер, с моите приятелки, в моята хотелска стая... (вече ридае)
ГОЦЕ: Не плачи! Знаеш колко съм състрадателен... Така ме стегна душата, че ми идва да пратя един SMS на болните деца в наводнения Цар Калоян! (хлипа безутешно)
ФАДРОМА: О, бъди спокоен! Вече им пратих инструкции да плуват с цели бански и да си носят пликче за джапанките.
Трета картина. На сцената излизат Петимата интелектуалци. Те се връщат от срещи в читалищата на Кондофрей, Егълница, Горна Диканя, Прибой и Лобош, където след седмица предстоят балотажи за избор на кметове. Агитирали са за онези, които са купили и деветте тома от събраните съчинения на поетесата Лиляна Стефанова.
ГОЦЕ (държавнически смръщен): Имам нова задача за вас, съзидатели! За Гурко наехме акробат от цирка, но той, както се видя, не язди добре. Ще се наложи Гранитски да го смени. Останалите Николай Овчаров, акад. Антон Дончев и Дончо Цончев, ще играете Тотлебен, Скобелев и Радецки. Нека Вежди поеме ролята на генерал Драгомиров той също обичал да се бие.
БОЙКО (хили се): Малее, ако трябваше да минават по разчистените от Нищото пътища, май нямаше да освободят България. Я, това ми се получи много смешно! Ще звънна в Нова телевизия, за да се включа директно в новините.
ГОЦЕ (много сериозно): Няма място за шеги! В този ред на мисли: кога ще дойде Делян Пеевски?!
Четвърта картина. Във “Врана” заседава Съветът на Тройната коалиция. Тъй като в този ден Сергей Нищото е на екскурзия в Тайланд, Бай Хаджи Доган и Царчето са седнали да играят табла.
ЦАРЧЕТО (доволно): Дюшеш!
ДОГАН: Цар си на гюлбарата, признавам! Предния път обаче се издъни на тапата и ти свих Пеевски, така че внимавай...
ЦАРЧЕТО: Не трябваше да залагам Делян! Мнооого ценно момче! Що не ти пробутах Панайотов и Ралчев...
ДОГАН(презрително): А, берекет версин! (хвърля заровете и пали пура) Наредил съм, прочее, Сергей да ми докладва обстановката.
ЦАРЧЕТО (учудено): Що, бе? Я колко хубаво си играем. Само да кибичи тука!
ДОГАН: Няма да идва. Ще се свържем по сателитния телефон. (подават му го служители на жандармерията) Ало, Серж, какво правим с координацията?
НИЩОТО: Не е въпрос на липса на координация, а на метеорология. Времето в Тайланд е отвратително! Температурите не падат под 30 градуса. Има и вълнички. Хората са по плажовете и в почивните, и в работните дни, за да се нормализира обстановката. Много поздрави на Делян Пеевски!
Пета картина. Дошъл е денят за важната задача. Всички действащи лица са на летище “Пловдив”. Царчето и Бай Хаджи Доган са се усамотили, за да си довършат играта. Тук са и интелектуалците в генералски униформи. Сега петимата имат нова задача - отварят си очите, да не би Нищото и Фадрома да духнат към Малдивите.
ГРАНИТСКИ (шепне на Гоце, докато ги следи): Приготвил съм слово от една скромна рецензия за моя милост. Мога ли да я прочета при посрещането? “Мечтаната от него сфера става материя чрез Светещото нищо, заченатото в тишината е изригващо, гарантиращо нежна затвореност-отвореност. Воля и вяра са сферични съперничества, а монадата - нов повод за перфектни интелектуални комбинации, записани, докато Илюзията е диктувала”*. Ефектно, нали?
ГОЦЕ: Това “Светещо нищо” не ми харесва. Може да се изтълкува като намек за АЕЦ “Белене”. “Сферични съперничества” също ми звучи тревожно, още повече че се водим член на ЕС, а аз лично съм приятел и с Жорж Буш, и с Владимир.
ФАДРОМА (приближава към групата, без да бърза): Имам една добра и една лоша новина. Първо добрата: слава Богу, че не тръгнахме да чистим страната, щото навън пак вали сняг и пътищата са затрупани. А сега лошата: самолетът ще закъснее с 10 минути, а Duty Free-то не работи, за да си напазаруваме.
БОЙКО (замислено): Щом има време, я да звънна в Би Ти Ви и да се включа директно в новините...
Каца очакваният от действащите лица самолет. Предрешените като интелектуалци генерали, пардон! обратното, се качват на конете, а останалите се строяват в редица. Гвардейските части козируват. Артилерийски полк произвежда предвидените по програма 21 топовни салюта. В този момент гърмежите подплашват конете, които понасят интелектуалците обратно към Егълница и Горна Диканя. Козирката на летището се срутва. Всички прозорци в Пловдив и околните села стават на парчета. От Родопите тръгват гигантски лавини, които затрупват цяла Южна България. Гвардейците, разбира се, отново припадат. Действащите лица обаче запазват самообладание и посрещат госта с усмивки.
ПУТИН (слиза по стълбичката, оглеждайки се наоколо. Изглежда силно учуден): Ну, здесь Гоцэ и другие знакомые болгарские друзья! Я их встречаю столько много раз в году! Но куда потерялся Дельян Пеевски?!
Оттам нататък в най-българския месец започва Годината на Русия в България. Това, естествено, налага завесата да бъде спусната веднага.
* Цитатът е автентичен, от рецензията на Мария Димиева “Несъвършен опит за есеистична вариация върху “Атлантида” стихосбирка от Иван Гранитски”.
|
Януари (Пиеса)