Преди няколко седмици се прибрах от България. Казвам "прибрах ОТ", защото за мен си беше истинско мъчение единият месец, който прекарах в Родината.
Не си го представях в интерес на истината, моето дългоочаквано завръщане в БГ по този начин - мислех, че ще има сантименталности, сълзи, треска и вълнение, че виждам родната земя, отново , а то ... сиво безразличие.
Още от летището ме посрещна някакъв таксиджия, облечен в анцунг и чоплещ слънчоглед. "Закъде, ще пътува момчето?", казвам: "Централна автогара", той вика: "Ок, за 40 кинта ще те метна дотам". После другите като го усетиха, че ми иска много пари, веднага почнаха да се надпреварват да свалят колкото се може повече.
Наложи ми се да отида и до КАТ, да си платя една стара глоба. Сума време чаках на гишето, накрая като ми дойде реда, онази ме погледа накриво, все едно съм й отнел девствеността без съгласието й. Хвърли ми там един формуляр да попълвам, аз без да искам допуснах грешка, поисках й нов лист, ако може да ми даде, а тя ми казва със заплашителен тон: "Давам ти втори и последен формуляр, много внимавай този път дали ще сгрешиш, ааа, не се научихте!"
Ей такива свинщини в Булгаристан. Та, искам да попитам, онези от вас, които си живеят в чужбина и си ходят от време на време в БГ-то, дразнят ли се от тия неща, защото тук където живея, никога не съм получавал такова отношение, в каквато и обществена институция да отида. Едно време в БГ не ми правиха сякаш впечатление тези неща, но сега ме карат да се чувствам като пийс ъф шит.
Тъжното обаче е, че БГ ми е все по-чужда и все по-малко ми липсва. И с вас ли е така?!
|