Днес минах през цяла София, като движението изглеждаше сякаш си на Марс.

Пътищата са така задръстени, че нормална маневра е невъзможна. Чакаш на всеки светофар по 15 минути. Побеснели шофьори (да ти кажа, чпонах да разбирам за какво беснеят...) им пада пердето и почват да си цепят накъдето им трябва, само и само да минат, закъдето бързат.


Безумно се радвам, че няма да гледам това нещо в близките месеци.


Сега всеки, който е карал каквото и да е превозно средство из Европа, ще разбере защо си плюя в пазвата. Невъзможно е да видиш така задсъртени пътища там. Всички карат спокойно, меко, леко, плавно, по правилата до безумие. Има място за всичко и всички. Улиците са полупразни, и можеш да правиш каквито ти маневри хрумнат.


Това е абсурд тук. Представиси Орлов мост, където бях днес в 15 часа по обяд, две платна по 3 метра всяко, плътно наблъскан с автобуси и коли. Пушеците се веят из въздуха, защото хората седят и чакат да им светне светофара. В следващия момент тръгва тълпа пешеходци, и колоната пак удря спирачки...



Примерно.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.