|
Аз често ходех в МиниМакса, и в Юлита, все пак ми бяха до гъза, живеех в 4 блок на ТУ.
Скоро минах оттам, построили са оня блок, дето тогава беше в строеж, и целия пейзаж е различен. Има разни пицарии, но стола още си стои. Минах през Икономиката, през Студентска поликлиника, направили са всякакви там магазинчета, и се говори навсякъде на варненски и северняшки диалект
Звучи отвратително на ушите ми, толкова съм се старала да не съм предубедена, е не мога просто, чуя ли го, ще се изповръщам, не мога ясно да определя защо ми е такава реакцията, направо ме присвива стомаха, толкова ми е гадно!
Чакай да помисля...имаше една дискотека, беше много евтина и готина, до 1 блок и до стола, дето тогава имаше борса за работа на студенти. "Чикаго" ли се казваше....аре де....помня и "Цецо Спасов" (абе на кого е кръстена така, до ден днешен не знам???)
Пък там се свалихме и се оженихме...но ги помня както бяха преди години. Сега е различно. Не мога да обясня защо. Има нещо общо с впечатлението ми, че тогава може да бяхме гладни и бедни, но бяхме добре възпитани и много старателни, и дисциплинирани. Има и нещо общо с това, че се стараехме да имаме повече обща култура, както и някак имаше един идеализъм и една невинна чистота, в сравнение със сега.
Сега е мамата си трака. Само дето няма да се наебат на улицата пред теб. Пълна и овращаваща простотия. Ужасно ниска култура, може би сравнявам, когато виждам същите места с други хора, но въпреки по-бляскавите местенца, общото впечатление и настроение е на упадък и на нещо мръсно и опошлено.
По-скоро засяга начина на общуване, човешките отношения....опитвам се да опиша нещо, което витае във въздуха и е в съзнанието на хората, не толкова материалностите.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: Въпроси за Испания [re: Nirvana_2]
Re: Въпроси за Испания