Марин Райков: Опитът на Франция в преговорите при взимане на заложници помогна много на България
24 юли 2007 | 10:47 | Фокус
Бившият посланик на България във Франция Марин Райков пред Агенция “Фокус”

Фокус: Г-н Райков, българските медици най-после се завърнаха у дома. Каква е вашата оценка на казуса Либия?
Марин Райков: За мен последното развитие на нещата все повече навежда на впечатлението за едно политическо изнудване, за една, бих я нарекъл, “политически предумишлена акция” на Либия. Предумишлеността обяснява и неуспеха, въпреки усилията на три български правителства да убедят Триполи да сложи край на това, което някои публично нарекоха “взимаме на заложници”. Аз лично не коментирам тази квалификация и бих желал да остана оптимист още повече, че най-обезпокоителното - смъртните присъди - бяха отменени, независимо, че вината на нашите медици продължава да стои като незаслужено клеймо върху тях. Оптимист съм, че натискът на Европейския съюз ще даде резултат. Разбира се, безпокоят ме продължаващите опити на Триполи да продължават да изнудват Европейския съюз за нови финансови и материални отстъпки, тоест склонността на Триполи да увеличава стойността на откупа или това, което те наричат “кръвнина”.
Фокус: Каква според Вас е ролята на Франция за решаването на случая с нашите медици?
Марин Райков: Фактът, че Франция има опит в преговорите при взимане на заложници е от голямо значение. От години тя се бори за освобождаването на Ингрид Бетанкур от колумбийските партизани. Имало е и други случаи в близките години. Всичко това показва, че е много трудно да бъде предотвратено взимането на твои граждани като заложници на чужда територия. Още по-трудно е да бъдат водени преговори за тяхното освобождаване. И този опит на Франция може да се окаже изключително полезен. Мен, като българин, много радва ангажираността на Франция с каузата за спасяване на българските граждани. За нас, българите, това е важно не само заради съдбата на българските медици, а и защото дава видимост на европейската солидарност с интересите на нашата страна. Днес най-голяма активност за решаване на този случай проявяват именно тези страни, които искат да помогнат на Либия да се завърне като страна с приемливо поведение и тези усилия не могат да не ни радват.
Фокус: Изненада ли Ви с нещо френската дипломация по време на решаването на казуса и с какво?
Марин Райков: Аз лично не съм изненадан от ангажираността на Париж с този случай. Още в периода, когато аз бях посланик на Франция преди две години, тази ангажираност бе силно изразена. При всяко посещение, било френско в Триполи, било либийско в Париж, въпросът за българските граждани и тяхната съдба беше поставян. Не случайно организацията “Адвокати без граници” именно в Париж, след една среща с мен, създадоха една клетка, която изгради част от защитата на нашите медици. В никакъв случай това за мен не е изненада. Бих искал Франция и другите страни от ЕС, оказвайки помощ на България да успеят там, където се оказва, че натрупаният от България опит при подобни кризисни ситуации не е бил достатъчен, за да може да се намери решение на случая.
Фокус: Каква беше според Вас ролята на първата дама на Франция - Сесилия Саркози при решаването на случая?
Марин Райков: Очевидно е, че съпругата на френския държавен глава не е направила посещение единствено и само в личен план. Като съпруга на Саркози, тя има една определена тежест и е показателно, че първото подобно нейно посещение в тази част на света беше посветена именно на усилията за спасяване на българските граждани.
Людмила СПАСОВА