Argumenti za razsyzgenie varhu temata.
Naprimer moje6 da po4ne6 s tova,4e v Turcia nazrqva konflikt mejdu progresivnoto inteligentno ob6testvo,stremq6to se kym evropejski na4in i usloviq na jivot sre6tu agresivniq islqmizym-navliza6 ot 4ujdi strani i ustanovqva6t se v Turciq/a i drugi dyrjavi/,nose6t otpe4atyka na regres i izostanalost ot dinami4nite svetovni procesi.Progres sre6tu primitivnost i blalalablabla
Kakvo kazvat argumentite na istoriqta,o4evidcite i blalabla,naprimer tova

Хованес МИКАЕЛЯН
През тази година арменската общност в България, Република Армения и цялата световна съвест отбелязват 92-годишнината от геноцида на арменския народ в един продължителен период от 1876 до 1916 г. Цели 40 години арменското население в Турция бе подложено на трайна асимилация и жесток геноцид, връхна точка на която бе 24 април 1915 г., когато тогавашното турско правителство издава заповед за масовото изтребление на арменския народ.
Да погледнем в тълковния речник - “геноцид” - физическо изтребление на народи, раси, племена и хора, изповядващи друга вяра, противоречива на господстващата. За първи път този термин е използван в човешкия речник от евреина Рафаел Лемкин по повод еврейския Холокост.

За разкриване на истината ще се спра на следните пет момента.
1. Причини за прилагане геноцид на арменците в Турция.
2. Истинското начало на геноцида.
3. Ужасите и исторически доказателства за извършения геноцид.
4. Отношение на държавите и техните институции към арменския геноцид.
5. България и арменският геноцид.
Отдавна доказан исторически факт, в резултат на разкрити документи и паметници е, че арменската държава се създава в резултат на обединяване на арменоговорящи племена, свободно населяващи територията на Мала Азия, на югозапад от планинската верига Кавказ, включваща плодородната долина на планината Арарат до Черно, Средиземно и Каспийско море и реките Тигър и Ефрат. Обединението се постига още два века преди Христа от известния в арменската история цар Хайг. При възкачването на цар Ардашес I (189 - 160 г. пр. Хр.) и впоследствие при цар Дикран II (95 - 55 г. пр. Хр.) Армения е вече Велика държава с въоръжение, поминък, търговия и развита култура.
Всеизвестен е също и фактът, че Армения първа в света приема християнството като държавна религия. Това става през 301 г. сл. Хр. при царуването на Дъртат III (298-330). Арменската писменост е създадена през 401-402 г. от Месроб Мащоц.
Първите нашествия на селджукските турци, живеещи в Средна Азия, стават през 1048 г. Следват няколко по-слаби нахлувания, за да се стигне до разорителното нашествие през 1054 г. от султан Тугрил бег. Армения понася огромни разрушения, а голяма част от населението е избито: друга част - пленено; имуществото - разграбено. Следователно турските нашествия (1048-1054 г.) са завоевателни, а техните автори - завоеватели.
Около XIII-XIV век се оформя турската държава от Осман бей, която наброява многочислена войска. Осман бей бързо покорява големи територии. През 1590 г. Армения вече изцяло е покорена от Турция. Господстват турските закони, властват турските институции и се налага мюсюлманската вяра. Всичко, което противоречи на турското господство, се подлага на изтребление, изселване и принудително ислямизиране.
Истинско начало на геноцида е по време на управлението на султан Абдул Хамид. По негово нареждане са създадени специални конни отряди с единствената цел - организиране на погроми над арменците с цел тяхното физическо унищожение. През 1894-96 г. се осъществява първото масово унищожение на арменци. Техният брой надхвърля 300 000 души, а над 200 000 са прокудени от родните си земи. Те са принудени да се защищават. Организирани в съпроводителни групи, за кратко време успяват да се наложат, но в крайна сметка, слабо въоръжени и омаломощени, стават жертва на турски пълчища, които оправдават по този начин своите действия - плячкосване, убиване, изнасилване.
Този исторически момент е истинското начало на арменския геноцид в началото на XX век. Исторически

доказателства за извършения геноцид на арменците
Нелепите обяснения на сегашното турско правителство, че не е осъществен масов геноцид на арменците, а това е било период на някакви местни единични междуособици на недоволни и управа е една историческа измама на действителността. За няколко години са обезлюдени много плодородни територии с доминиращо арменско население (над 60 %), прогонени далеч в пустеещи части или извън родните си места, а на тяхно място са настанени турци.
През 1908 г. султан Абдул Хамид е свален от власт и неговото място заема Кемал Ататюрк - водач на младотурската партия. В своята външна и вътрешна политика той действително провежда някои прогресивни реформи на управление, но по отношение на арменците продължава унищожителната амбиция на своя предшественик. Успява да спечели симпатиите на Европа и за няколко години се получава застой в издевателствата над арменците. Но скоро се издигат лозунги за отоманизиране на реформите и призиви “Турция за турците”. Използвайки суматохата около Първата световна война и симпатиите на Германия към Турция, породени от взаимни икономически интереси, Ататюрк дава тайното си съгласие в навечерието на 23 срещу 24 април 1915 г. за започване на масовото изтребление. Под формата на военна мобилизация, набиране на работници и пр. арменците са били извеждани по незнайни пътища към незнайни посоки, където са били физически унищожени без разлика на пол и възраст. Само за няколко месеца са ликвидирани над 500 000 арменци, а до началото на 1916 г. числото надминава 1 500 000 души. Извършен е най-жестокият геноцид на XX век.
Главни организатори на арменския геноцид са били военният министър на Турция Енвер паша, министърът на вътрешните работи Талят паша и главнокомандващият на турските въоръжени сили Джемал паша, с подкрепата на голяма част от властимащите по градове и села. Някои от тях впоследствие, в знак на отмъщение, са били убити от арменски патриоти. Например Талят паша, убит в Берлин през 1921 г., а Джемал паша - в Тифлис през 1922 г.
Неописуеми са жестокостите на арменския геноцид: поголовно обезглавяване, принудително умъртвяване, пълно лишаване от всякаква храна и вода, изкормване на бременни жени, изнасилване на жени и млади момичета, тежък изнурителен път, ограбване на ценности, принудително потурчване и притежание като роби.
Световната съвест не остана настрана от тези събития. Много държавници, учени, дейци на литературния фронт издигнаха глас в защита на арменците и остро осъдиха безчовечната постъпка на младотурското правителство.
Из речта на Емил Думерг - Париж, 16.I.1916 г.:
“В същия момент, когато младотурците смъкнаха от власт Абдул Хамид, започна клането в Адана, в Киликия. Напълно разрушени градове, 25 000 убити арменци за една нощ. Беше ли това прощаване със стария режим? Не, това беше приветстване на режима, който настъпи. От този момент, в пълна тайна се подготвя план за тотално изтребване на арменската нация и клането беше организирано старателно, пресметливо и методично.”
Из речта на Анатол Франс, 9.IV.1916 г.:
“Впрочем, решението за унищожаване на този народ, който ни обича, било прието на съвещание на турското правителство. Всички арменци, колкото и да са били те, от Самсун до Диарбекир: млади хора, старци, жени, деца - всички загинаха, убити по заповед на султана, при съучастието на Германия. Армения издъхва, но тя ще се възроди. Народ, който не иска да умре, не умира никога.”
Из книгата на Анри Барби “В страната на ужаса”:
“Юли 1916 г. Край на ужаса.... В Армения няма нито едно дърво, нито една скала, нито едно стръкче мъх, което да не е свидетел на избиването на човека, което да не е осквернено от потоци пролята кръв.”
Спомени на Хенри Моргентау - посланик в Турция:
“В течение на 6 месеца - от април до октомври 1915 г. всички пътища на Мала Азия фактически бяха запълнени с тези ужасни тълпи от изгнаници. Те можеха да се видят във всяка долина, почти във всички планини; крачещи безкрай незнайно накъде, знаейки само, че всеки път води към смъртта. Доколкото ни се отдаде да установим за тези 6 месеца, в това ужасно пътуване към Сирийската пустиня се отправиха около 1 200 000 души.”
Из книгата на Христо Бързицов:
“Имаше една песен за султан Хамид: двоумял се - българи ли да коли или арменци?... Този път жребият се пада на арменците”.
Докато тези извадки звучат като съчувствие към съдбата на арменския народ през периода около 1915 г., то посочените по-долу архивни документи говорят красноречиво като неоспорими доказателства за арменския геноцид.
Из секретен документ на МВР на Турция от 3.II.1915 г.:
“Живеещите в Турция всички арменци цялостното им избиване и унищожение решено.” Донесение от отговорния секретар на Адана Джемал бей от 18.II.1915 г.:
“За унищожаването на всички арменци, живеещи в Турция, без дори да остане нито един жив, решението дадено.”
Строго секретно нареждане до областните, околийски управители и племенните вождове: “Възползвайки се от възможностите, които ни създава войната, ние сме решили окончателно да унищожим арменския народ чрез депортирането им в арабските пустини. Правителството и Великият комитет на Иттихад се обръщат към вас и заповядват: да съдействате на местните органи на Иттихад с всички сили, с които разполагате, които на 24 април, при изгрев слънце ще започнат изпълнението на заповедта съгласно секретния план.”

Подписи:
Министър на вътрешните работи
Талят паша
Министър на войната
Енвер паша
От секретариата на ЦК на Иттихад
д-р Назим”

Свидетелски показания на Ататюрк на процеса по антиарменските изстъпления в Цариград - 1919 г. от страна на военния министър на Турция Енвер паша.
“За да реализират своите лични амбиции, пашите извършиха невиждано и невъобразимо престъпление и по този начина доведоха страната до най-критично състояние. Те прилагаха най-жестоки методи и средства при интерниране, изнасилване, палежи и конфискуване на имоти. Като отхвърляха насилственото приемане на исляма, хиляди християни бяха хвърлени на вечна каторга, а жените отведени в публични домове. Това са факти, безпрецедентни в историята на нито една нация.”
Вестник “България” - 13.VIII.1915 г.:
“В името на цивилизацията и хуманизма ние сме длъжни да вдигнем глас на протест срещу варварствата на младотурските порядки. Българите днес могат да направят много нещо за облекчаване положението на арменския народ. В лицето на този народ ние винаги сме срещали симпатия и съчувствие.”
Вестник “Воля” пише:
“Изстрадалият арменски народ ни е близък и ние не можем да останем безучастни към неговата съдба. Този народ ни е дал борци за освобождението на Македония; изпратил доброволци по време на Балканската война.”
За съжаление, днес българският парламент смята за неудобен да разгледа този въпрос и да вземе окончателно и справедливо решение за признаването на арменския геноцид. Но той е исторически факт.
В интерес на истината трябва да се признае, че самият турски народ не е одобрявал провеждането на геноцид. Много са случаите, когато турски семейства са укривали арменски семейства и по този начин са ги запазили от избиване. Днес арменската общност се радва на дружелюбни отношения с турското малцинство в пределите на Република България.