|
Джема - момичето от острова на социализма
Едно дете на годинка и половина виси на снимка пред МВР вече 38 години, пише в "Капитал Light" Николета Попкостадинова
25.03.2007
Ще ги наричаме инсталации. Те приличат на минибилбордове, не по-високи от два метра. Зад стъклата им се мъдрят големи избелели снимки, тип фототапети, които са тук от началото на 70-те.
Изображенията са идилични природни гледки - планини и реки. Навремето сигурно са били ослепително зелени и сини, но днес нямат цвят и всички са в някакъв нюанс на мръсно розово. Има и снимки на машини в завод, които строят живота нов с ужасяваща сила, пръскайки оксиженови искри.
Но най-умилителното изображение е на светлото социалистическо бъдеще - дечицата. Три пухкави момиченца, облечени като снежинки, са строени за снимка след новогодишното тържество в яслата. Още не могат да се държат на краката си и затова са седнали. Донякъде се вижда и Дядо им Мраз.
Този остров на социализма се намира на пъпа на София - срещу входа на Министерството на вътрешните работи (МВР) откъм градинката на "Свети Седмочисленици".
Обаче монолитната сграда на МВР е прекалено строго охранявана. Ако човек стъпи на тротоара покрай стените й, не много любезно ще бъде помолен от униформените да слезе от него. А ако мине по отсрещния тротоар, ще бъде съпроводен от неодобрителния поглед на същите.
Затова и "Ген. Паренсов" в отсечката й между "Шишман" и "Шести септември" не е особено приятно място за минаване. Алтернативата е далеч по-приветливата градинка на църквата. И така инсталациите остават незабелязани. Повечето хора, които питам за тях, научават за съществуването им от мен. Сигурно затова са оцелели непокътнати повече от 30 години.
Както вече казахме, най-запомнящата се снимка е онази с момиченцата-снежинки.
Запъртъчето в средата
е бръкнало с пръст в устата си и палаво е погледнало някъде встрани. Това е Джема Барух, на две годинки. Днес тя е на 40 и с усмивка разказва за първата си среща с инсталацията.
Някой май й бил казал, че в градинката на "Седмочисленици" има нейна снимка от яслата. Вече студентка, Джема отишла да я види. Много се изненадала, защото действително била тя. А никой никога не бил предупредил семейството й, че детето им ще е рекламно лице на социализма.
Днес Джема приема инсталацията като шега, без лоши чувства. Според нея е твърде вероятно преди 30 години да са я поставили точно до градинката на църквата с ясната цел да противопоставят една на друга ценностните системи на социализма и на религията.
А ако идеолозите-дизайнери на инсталацията можеха да видят порасналата Джема, щяха да се отрекат от нея и ритуално да изгорят бебешката й снимка.
Защото Джема е диаметралната противоположност на социдеологията. Тя е завършила френска гимназия, а след това и френска филология в Софийския университет. Сега работи в Европейския институт. И по-конкретно - занимава се с евроинтеграция. Идеята е хората, в частност учениците, да разберат какво стои зад събирателното понятие Европа.
Джема работи особено много по проекти с учители от регионалните центрове и ги консултира как лесно, достъпно и интересно да разказват на децата за Европейския съюз. И тя съвсем искрено вярва, че ЕС означава повече перспективи, по-високи цели пред днес младите.
Самата Джема има дъщеря в осми клас. Разказва как един ден момичето й се прибрало вкъщи и споделило, че две съученички оплюли влизането ни в евросъюза. Джема й подшушнала на другия ден да им каже, че те като не искат да са в ЕС, ще си седят цял живот в България, а тя ще научи много езици и ще учи някъде из Европа.
Джема е блага и спокойна. Много естествена и уверена в себе си. Ценностите й са
толерантност и умението да приемаш другия,
различния от теб. Не парадира гръмко с това свое мото. Напротив. Тя е по-скоро дискретна и не би го натрапила току-така.
Вадя си това заключение от разказите й. И от страстта, с която говори за работата си, от убедеността й колко важно е децата да разбират що е то ЕС и какво ще им донесе, а и какво могат те да му дадат.
Разбира се, я питам за еврейското й име. Джема казва, че е наполовин еврейка - по баща. За първи път била нарочена за различна в училище.
Правили оценка на здравословното състояние на зъбите на българския народ. Стоматоложката в училище не прегледала нея и приятелката й с руско име и еврейска фамилия с аргумента, че не са българки.
Тогава Джема потърсила утеха при баба си. На другия ден семействата на двете момичета вдигнали скандал в училище и, разбира се, децата били прегледани като български гражданчета.
Следващият й подобен сблъсък бил на студентски купон, когато тя била на 23 години. Тогава някой казал, че Хитлер трябвало да изтрепе докрай всички евреи и на Джема й се обърнал стомахът. И тя си тръгнала. След като казала, че е еврейка.
Освен с възрожденската си работа, както тя я нарича - а именно да убеждава хората, че можеш да решиш собствения си проблем, като си солидарен с проблема на другия, Джема казва, че има ужасно безинтересно хоби. Тя обича да чете и купува тонове книги, които не знае вече къде да побере.
Освен това в свободното си време оцветява детски книжки с дъщеря си, нищо, че и двете са вече доста пораснали за това. Уикендите си Джема определя като стандартни. Ходят с дъщеря й на кино, гости, разходки...
А когато момиченцето й си има своите срещи, Джема казва, че обича да се скрие от света с някоя книга. По възможност психологически роман или модерна европейска литература. Което пак страшно си кореспондира с работата й. Нейната музика пък е джаз - есид или класически.
И така, инсталацията-реклама на светлия социализъм не е орисала живота на Джема. Опитах се да проследя корените, а и бъдещето на този странно непокътнат остров на социализма.
А освен невидима тази инсталация се оказа и ничия. Кметът на община "Средец" (на чиято територия се намира) инж. Мария Станева така и не успя да се сети точно за какво й говорим. Каза, че още не са стигнали дотам, че за първи път й обръщат внимание към "това нещо", че може би ще го обновят, след като проверят за какво става въпрос... Предположи, че попада на територията на "Зелени системи" (заради градинката на църквата) и там може да знаят нещо повече.
Симеон Димчев от въпросните "Зелени системи" беше категоричен, че единствено зелените площи попадат под тяхна юрисдикция. Посъветва ме да се обърна към "Култура и образование" на Столичната община.
Оттам ни казаха: "Може навремето да ги е сложил отдел "Култура", но в момента ние нямаме нищо общо. Питайте "Реклама". Обадих се и в тази общинска структура. Там Лилия Попова ми каза, че много се съмнява въпросните табла да са в тяхно владение, след като снимките са от 70-те години. Но ще провери и ще се обади.
Пробвах и пресцентъра на МВР - защото инсталацията е на по-малко от 10 метра срещу тяхната сграда. "По-скоро нямаме нищо общо, това е чак на другия тротоар. Едва ли. Но ще проверим и ще ви се обадим", увериха ни оттам. Така и никой не се обади.
Притеснявам се само, че прекалено много хора от държавната администрация уведомихме за съществуването на минибилбордовете и някой може да предяви претенции към тях.
Току-виж вместо умилителната снимка на Джема и другарчетата й и на ударната мощ на светлите соцзаводи утре лъсне някоя сластна девойка в оскъдно бельо, яхнала механичен бик. Да плакнат очи пазителите на МВР.
..................................................................................................................................
-Преглеждам новините сутринта,както обикновенно и ето това ми попада...
та значи със Джема ние сме съученици...и съседи в стария квартал...не съм я виждал с години... Ще се свържа чрез общи приятели и ще я поканя на гости!
["How much do you want for all of them?" ]
|
Колко е малък света...
Колко е малък света...
