Като ще викаш по мен , викай четейки това :


Триполи чакаше наш държавник 8 месеца


Киряк Цонев, арабист


- Г-н Цонев, какви грешки бяха направени по делото в Либия, за да стигнат нещата дотук?
- Най-големите грешки са направени през първите осем месеца след арестуването на българите в Бенгази. Публикувате предложението на външния министър Надежда Михайлова премиерът Иван Костов да посети Триполи, но вижте от коя дата е то - октомври 1999 г. А нашите сънародници бяха арестувани още през февруари. Първото съобщение за ареста получих аз, мина през моите ръце. Опитах се тогава да посъветвам и Михайлова, и зам.-министър Марин Райков да погледнем на Либия от политическа гледна точка.
Дотогава всички наши посещения бяха посветени единствено на това как да си върнем либийския дълг. Той беше раздуван в неимоверна степен. Президентът Петър Стоянов дори каза, че Либия има да ни дава 700 млн. долара. А те се оказаха петдесет и няколко. Това дразни всеки.
- Чувала съм от един политик думите "Либия иска от нас нещо, което ние не можем да й дадем". Какво е то?
- Либийците подсказаха, че на тях им трябват не икономически визити, а политическо посещение. Нещо, което нашето правителство, струва ми се - по подсказка на чужди сили, не направи. Защото тогава полк. Кадафи беше обявен за първия терорист в света. Как така ще ходим там?! Турският министър-председател по това време обаче, въпреки американския натиск, направи посещение в Либия и си получи всичко, което имаше да получава. А нашето правителство отказа да направи просто едно политическо посещение.
- А Локърби?
- Ние показахме на либийците, че може да се използва и делото "Локърби".
- Политическото посещение щеше да бъде признание за Либия, така ли? Легитимиране?
- Точно така. Те искаха да излязат от блокадата, в която бяха поставени. Либийците казваха: "Дайте президент, дайте министър-председател, дори министър на външните работи..." - още през 99-а година. Настояваха за среща, това беше техният код. Искаха да се измъкнат от изолацията, в която се намираха.
- Кога точно беше това?
- Април-май 1999 година.
- Точно когато медиците са били посетени от управляващия посолството Румен Петров, и правителството разбра, че са били пребити?
- Да, тогава. Отзоваха цялото посолство. А новият посланик след колко замина? Това е една огромна грешка. Там трябваше да има хора на място, които да работят.
- Може ли да се каже, че след започване на процеса полк. Кадафи загуби контрол върху него?
- Да, след началото на процеса той беше поставен в клещи. От една страна - натиск на световното обществено мнение за освобождаване. Но от друга - натискът на тези 400 семейства със заразени деца. Това е държава, която не е толкова многобройна и където на семейните връзки се държи много. Така че - тези 400 семейства представляват 40% от населението на Либия, като се имат предвид и роднинските им връзки. А и центърът на трагедията беше Бенгази, който винаги е бил опозиция на всички правителства в Триполи.
- Има ли нещо вярно в твърденията, че процесът е отмъщение срещу секретаря по въпросите на здравеопазването в Бенгази - Амруни, който беше сред обвинените либийци?
- Възможно е и така да е. Доколкото знам, той не е между живите, но информацията ми не е сигурна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите