Наистина има очебийна и непонятна пропаст между постиженията в миналото на някои народи и сегашното им положение.

Трудно е да се повярва, че създателите на пирамидите, Тадж-Махал, Акропола, и т.н. са от същото тесто като днешните хора, живеещи по същите тези места. Очевидно не напразно и имената на държавите и народите не са същите - на мястото на елините и траките са дошли византийци (след кръстоносните походи), после са се появили днешните гърци: подобно и асирийците, шумерите,моголите.

В Италия и Източна Европа са нахлули многобройни варваски племена, които са изменили не само етническия, но и културния облик на страните, където са се заселили. Тъй като повечето от тези номадски народи са се прехранвали основно с грабеж, у тях се е запазил доста висок праг на толерантност по отношение на нарушителите. В техните земи живеят и много цигани, които поддържат също така неуважително отношение към реда и собствеността. Това им отношение се възпитава у тах от ранно детство, а дори и се възпява като предимство, наричайки го "свободен независим дух" и др. под.

В същото време северните народи са останали сравнително малко засегнати от тези влияния и са запазили своя първоначален монолитен етнически състав, както и доста патриархален бит и обичаи. Но и там реда и дисциплината се постигат с много строги мерки спрямо нарушителите. Всички знаем за Съда на Линч, който са въвели англо-саксонците в Америка, нарицателното за Бисмарк - "железния Канцлер" - обединил с желязо и бич Германия.

Това различно отношение към нарушителите на общоприетия в обществото ред се отразява дори и в лексиката на отделните народи : така изтърпяващите наказанието "затвор" в англоезичните страни в затвора "стоят", в немско-езичните - "СЕДЯТ", а у нас, в Турция и нататък - просто си "ЛЕЖАТ".

Може да звучи малко комично, но езика е отражение на народомисленето и това е иден факт, закоренен дълбоко в под-съзнанието ни, и с него трудно ще се преборим. Освен ако не го осъзнаем и не го потискаме съзнателно, а и не го предаваме на нашите потомци.