След известни размествания и промени попадам на ново място с нови хора. Малко смущаващо, но в голямата работната зала сме около 40 човека. А, екстра, викам си, таман се отървах от кафеените диалози. Че кой луд ще тръгне да обикаля толкова народ, да разнася чаши, и как всъщност. Даа, ама не, както казваше кой? (чичо Петко Б.).
Мине не мине половин час и някой стане, вземе една огромна кухненска табла и един тефтер и започва да обхожда бюрата и да записва. Ама то какво да записва, само отбелязва бройката, защото всички искат кафе. Имаше тук в дир-а едно филмче за европейци-италианци, там темата бе доста нагледно представена.
Таблата стига и до мен. Кафе? Гледат ме въпросително и очакващо.
- За мен едно еспресо моля. – казвам.
- Хъъъъ – тоя звук всеки го знае, изразява учудване и недоумение – как го каза. Ама това има ли го на машината, еКспресото.
- ЕКспреса минава на гарата, а това дето го има на машината е еспресо. Бутона от втората колонка, долу.
- Бре, бре, бре, какви работи имало. Бе вие чужденците, все едни такива завъртени ги измисляте – чуждестранни и екзотични
Не знам какво му е толкова екзотичното на еспресото, но очевидно избора ми е направил впечатление дотолкова, че когато минава следващото раздаване другият колега си спомня:
- Ааа, ти беше оня със еспресото.
И понеже виждам че вече пише в тефтера, казвам:
- Да, ама сега не ща повече еспресо, щото много силно. Я донеси едно кафе-оле. (au Lau – със мляко)
- Оле?!? Това пък какво е. Да не е някакъв испански танц? – диви се колегата
- Не бе, просто кафе, третата колонка бутони, втория отгоре надолу.
- Вай, вай вай, какви неща, ами ти развали целия порядък в списъка, сега ще трябва да правя нова колонка за хора, които искат, товааа, как го каза –испанското
И наистина е проблем, защото някой направил електронна версия на списъка за избор на напитки и не оставил разбира се колонка за олетата. Ще трябва да се прави нова версия на документа

това, което е било вече няма да го бъде