И друг път съм го казвала - откак излязох от България, по-българка станах . Та, в този дух, и българския език не мога да забравя. Още повече, че щерка ми го учи от мен и това ме кара да внимавам много какво и как говоря. А, иначе, в къщи със смесени изречения не се говори. Златно правило, устновено точно от дъщеря ми ! Подхваща се на един език и, ако не успее да "хване" точно необходимата думичка, се прибягва до сума ти странни обяснения или слово-нагаждания.
В моменти на голяма умора или много силни емоции, обаче, се получава точно обратното - постепенно "изключвам" един по един всички чужди езици и оства само българския. Е, това е причината моят немски колега да произнася перфектно някои не много ласкави нашенски думички (то и аз много напреднах с немския напоследък....)