Малко смешен е въпроса - А знаели ли сте го ? Всеки отраснал в Бг. знае езика, може би правописа и граматиката му да са калпави, запаса на думите да е беден, да ползва повече сленг(жаргон), диалектни думи и да говори с диалект, но всеки знае езика.

Когато се живее дълго време в чужбина и рядко се ползва българския език, човек започва и да мисли на чужд език, и е напълно нормално понякога и да отговори спонтанно на чужд език дори и ако го питат нещо на български - лапсус лингус! Знам това по себе си, и ей богу "не съм от тях, как' Сийке", не се старая да подчертавам че живея постоянно в чужбина, наопаки - стремя се да прикрия това по ред субективни причини когато съм в Бг.

Същото се отнася и до акцента - щеш не щеш имаш акцент на държавата в която живееш, имаш и интонацията на говора, особено ако си живял извън Бг няколко десетки години и не си говорил с никого български.

Да не говорим за словореда и граматиката Колко пъти са ме гледали странно като казвам в магазин или ресторант "Искате ли да ми дадете...", "бихте ли ми дали", "може ли да получа" вместо "дайте ми" Това става с мен доста често в първите ден два...после се оправям!

Има и някои сфери където езика се е развил в мое отсъствие, като банкерството или търговията например. Там не ме е срам да си кажа - не познавам българските еквиваленти на терминологията, дайте да ви кажа какво имам предвид на английски, за да сме наясно, а после да продължим на български.

Всичко това казвам съдейки по себе си, но аз живея доста време извън Бг. и може би съм изключение от правилото. Да ми разпрявя някой че за 3 г е забравил българския ми се вижда...меко казано МНОГО странно.


PANEM ET CIRCENSES