|
|
| Тема |
 Сервилничеството |
|
| Автор | Caли (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 29.06.05 16:41 |
|
|
|
В моето отношение към местните няма нищо сервилно както на някой може да му се стори.Не ги боготворя защото тук каквито отрепки видях от местните в БГ не бях виждал.Предполагам понеже в БГ все още има инерция от комунизма която за 16 години не е нацяло изчезнала и между етнически чистите истински българи няма чак такива фрапиращи класови различия.Тук разделението на работническа класа,средна класа и висша класа е много силно изразено.
Местните винаги ще са ми интересни понеже те са нещо ново и свежо за мен но също никога няма да забравя през какво трябваше да мина за да се закрепя тук точно заради техните закони,нито ще забравя как разни чиновници реагираха презрително когато чуваха източноевропейския ми акцент.Като всеки нормален българин и аз се засягам ако някой местен тръгне да ме обижда по националност а и видях какви местни отрепки имаха супер високо патриотично самочувстие без покритие само защото са местни и държавата им е една от 5 те най богати в света,нищо че те не могат да си напишат правилно името и мислят че България е част от Русия. 
Не сервилнича на местните нито им се подмазвам макар понякога да изглежда така,просто се събирам с тях за да използвам контактите и услугите им.Малко или много най хубавите и добре заплатени работи и високи постове във всяка една сфера все още за запазени за местните а не за имигрантите.
Към местните изпитвам същото презрение което те изпитват към мен само защото идвам от източна европа.Към българите тук изпитвам недоверие и подозрение а също и липса на общи интереси.С една дума ни с едните ни с другите.
Забелязах че на жените имигранти като цяло им е много по лесно да се интегрират отколкото на мъжете.
Мисля че българите в чужбина са някаква много особена порода защото не виждам в нито една друга група имигранти подобни напрегнати,неспокойни и изпълнени с подозрение отношения каквито ги има между групата на българите.
| |
| |
| 
|
|
Сервилничеството
