|
Мрън-мрън Брюксел
Тя, конституцията, нас не ни засяга“ и „хванахме последния влак“ са най-често срещаните реплики, с които българското правителство реагира на отрицателния вот на конституцията за Европа във Франция и Холандия. По принцип това е горе-долу така, а и не е много добре София да бие тъпани, които в този момент просто няма да бъдат чути.
Проблемът е, че дори и основният закон на ЕС да няма все още сила в България, аргументите за неговото отхвърляне пряко касаят страната, която очевидно може да се превърне в изкупителна жертва за настроението срещу бедните източни роднини. В същото време последният вагон на влака винаги може да бъде откачен на някоя гара.
По принцип предупредителните писма (моля, вижте в хрониката) и докладите за наблюдение са рутинна практика и в тях няма нищо извънредно. Извънреден е тонът на комисаря по разширяването Оли Рен. Финландецът от момента на назначаването му се опитва да изглежда като строг наставник на България и Румъния, но репликата, че обикновените писма са жълт картон за София и Букурещ, трябва да напомни на всички в какво състояние всъщност е подготовката им. Ако призивите на германските християндемократи за отлагане членството на Румъния и България може и да се разглеждат като предизборна пропаганда, призивът на Рен към страните членки да не преразглеждат графика на дунавския дует вече трябва да изправи косите на политиците в България. Те обаче са спокойни, защо ли?
България не трябва да истерясва, но омаловажаването на всичко, което идва от Брюксел, изглежда по-скоро нелепо. Най-накрая трябва да се каже, че борбата с престъпността, меко казано, не върви - колкото и благодарствени писма да получи главният секретар на МВР Бойки Борисов, западни дипломати всеки път ще питат как така всеки от убитите босове на организираната и не толкова организираната престъпност е имал досие, а никога не е бил арестуван. И как така правителството и парламентът четири години правят съдебни реформи и пак нищо не се случва. И как така най-големият правителствен проект - концесията на магистралата „Тракия“, бе зададен без публичен търг (при условие че само година по-рано Букурещ трябваше да се откаже от същата схема).
И какво оттук нататък? Ами правителството трябва да спре да се оплаква. „Мрън-мрън“, това се чува от България, каза западен дипломат за начина, по който София реагира на всичко, случващо се в Европейския съюз. Всеки път, когато се зададе въпрос за съдебната реформа, кабинетът отговаря, че съдебната система е виновна за всичко. Бойко Борисов обвинява политиците, на Валентин Церовски медиите са му виновни...
Когато стане дума за криза в Брюксел, българите и румънците започват уплашено да въртят глави. По израза на политолога Иван Кръстев пък те се държат като апендикс, който винаги може да бъде изрязан и само пита ще има ли хирургическа намеса или не. София няма ясни послания, с които да е разпознаваема в Брюксел - Естония иска плоски данъци, Полша - християнски ценности, Чехия - по-малко регулация, а България? Дори очевидният интерес на София от обща европейска външна политика е някак си споменаван между другото, сякаш се страхуваме някой да не ни накаже. Е, когато се снишаваме и мрънкаме, може и да не ни накажат, но пък със сигурност може и да ни подминат.
|
ЕС притваря вратите пред България
ЕС притваря вратите пред България
