Аз съм Българче. На 30+. Средно интелигентен, средно богат, живея под наем, карам средно хубава колица и т.н. Въобще middle class по български. Това ,което ме отличава от много мои сънародници е, че тук, в България ми харесва. Не, не започвайте да се хилите като ненормални или да си викате Тоя не е средно, а мноо смахнат, бати тъпака!. Имам си своите сериозни причини да харесвам мястото където съм роден, където съм отраснал и където живея в момента – България. Сега ще ви разясня защо...
Аз знам, че в България икономиката е пълен боклук. Знам, че 90% от хората тънат в мизерия, като по-лошото е, че голяма част от същите тези хора дори не осъзнават това. Знам, че мутри, политици-проститутки, продажни съдии и бивши ченгета черпят с пълни шепи от живота и управляват ли, управляват. Не е важно, колко си умен – важно е да имаш връзки. Не е важно дали имаш добри бизнес идеи– важно е с кого си ял и пил. Не е важно бизнесът ти да е добре планиран, важното е да измислиш “яка далавера”. Не е важно, че 10-годишно дете умира, защото на родителите му не достигат 50 хил. USD за трансплантация на органи в чужбина– важното е, че Здравната каса е оборудвана с модерни компютри и служителите й ползват нови автомобили.
Но знам също, че...лека-полека мутрите ги отстрелват и е слаба утеха, че 5 години си карал Мерцедес S500, когато днес аверите ти носят ковчега към Орландовци. Знам също, че Ирландия и Италия са били в същото, ако не и в по-гадно положение (спомнете си милионите италиански и ирландски емигранти в Щатите), но днес ги сочат като пример за спретнати икономики. Знам че въпреки завистта, злобата и омразата, с които се сблъсквам всеки ден в бизнеса си ще успявам да вървя напред и да печеля парите си по-трудния начин или както се казваше в една книга “Затънал в лайна чак до рунтавите си вежди”. Знам че не искам да ме оправят, искам сам да се оправя – българският проблем е, че винаги някой друг ни е оправял, обикновено отзад. Аз знам, че ще се оправим, но що не вземем да спрем да мърморим, колко ни е тежко, да си хване гъзовете под мишница и да се напънем повечко, въпреки всичко – завистта, злобата, законотворците, мутрите, съдиите, данъчните и всички останали чекиджии. Икономически ще се оправим. Ще видите. Въпросът е, дали ТИ ще се оправиш, когато ти кажат, че трябва да бачкаш по 12 часа на ден, а не да висиш следобед по кафенетата на “Витошка”.
Аз знам, че в България култура няма. Културата (като изкуство) я погреба мизерията. Погреба я бясната ориенталщина, която изкласява върху 150 лв. заплата, изпита малко по-късно в близката тенекиена кръчма под звуците на...сещате се какво. И понеже говорим за мнозинството (естествено, не за теб, който в момента четеш тези редове), нормално е политиците да залагат именно на това мнозинство, когато планират кампаниите си. Именно на тази културата на мнозинството, именно на тези певци (Първанов беше VIP гост в едно чалгаджийско заведение, а други са редовно присъствие там – четете хрониките). Тази простотия, която е достатъчно тъпа, че когато дойде време за избори, вместо да се разходи из парка да подиша малко чист въздух, се юрва да гласува. И понеже медиите следят, какво вълнува мнозинството, не се учудвайте, че вече ни заливат с масиран порой от предизборни фекалии, хехе. Апропо аз не гласувам и никога не съм гласувал. Нямам време. Липсва ти елементарна обществена отговорност! казва баща ми. Може и да е така, само че в момента няма нито един, повтарям – НИТО ЕДИН пич или пичка, който да си заслужава да отделя от скъпоценната си неделна почивка, за да се наредя на опашката пред урните и да гласувам за него/нея. НИТО ЕДИН. И не вярвайте, когато Карбовски ви говори обратното ;-)
Но знам също, че...Ако не си промивам мозъка с евтина телевизия, пълна с реалити-шоу, чалга концерти или ТВ викторини ще оцелея. Ако не чета ежедневници, а чета смислени книжки ще оцелея. Ако не роня сълзи за това, в-колко-тъпа-държава-живеем-да-му-еба-майката и не общувам често с мърморковци, мърлячи и дребни далавераджии, ами си общувам с по-позитивно настроени хора (все още се намират, вервайте ми!) ще оцелея.
Знам, че ако издържа тук, аз ще издържа на всяко друго място по света и във всяка една кофти ситуация, в която попадна, защото това е джунглата в чистото си съвършенство – пълна с опасности, подлост, гадост, лайнари и боклуци, но това е и...
...моята България, която никой не може да ми вземе, защото я нося в сърцето си, а там тя е недостижима за цялата отрова и сган.
...моята България, която виждам, когато вървя през Странджа и Стара планина.
...моята България, която създавам ежедневно с кървав, почти денонощен труд и знам, че накрая ще я създам.
...моята България, която сравнявам с Германия, Франция, Италия, Гърция, Чехия, Унгария, Словения, Хърватска, когато пътувам през тях и сравнението не е в тяхна полза.
...моята България, която виждам през очите на всичките си приятели и много роднини, които я напуснаха заради по-изгодни оферти, но всеки път, когато си тръгват оттук плачат.
...моята България, в която един ден ще се разхождат спокойни, усмихнати, много-работещи, но и много-получаващи хора.
...моята България, която след като е била тотално опустошена, разграбена и съсипана ще възкръсне като Феникс от пепелта и ще го начука на песимистите.
Знам, че няма да е утре, спокойно. Нещо повече – знам, че няма да е и вдруги ден. Но ще стане, мамка му! Ще видите. ЩЕ СТАНЕ! Ще стане в рамките на този живот. 10,20, 30 години – на кой му пука. Тази страна е съсипвана със столетия, а вие искате от утре да се качите на новите коли и да потеглите по равните пътища.
И когато това стане, аз ще съм тук. И ще знам, че съм допринесъл. Че имам дял в успеха. И не ви ща благодарностите, аплодисментите, и прав беше копеле, верно така стана.
Просто вземете да повярвате в себе си днес, да го еба.
Чао ви.
|