Точно за достойнството става дума.
Любопитно ми е как живееш с достойнство в България?
Като всяка институция те третира като малоумник, който трябва да чака на опашка с часове и да търпи.
България е като една голяма чакалня. Всеки чака ситуацията да се оправи, България да влезе в ЕС, да се вдигне заплатата, да му намерят работа, на опашка за хляб, на опашка за подаване на документи в НОИ, на опашка пред паспортната служба, на опашка в общината. А който не чака на опашка в момента, просто си кибичи в кафенето, в градинката, на площада... Работещите здраво не са мнозинство, но едно нещо е сигурно, че дори да работиш, много често не можеш да си покриеш разходите за елементарно преживяване - храна, квартира, електричество, вода. Заплатите, особено, ако си от честните и живееш в провинцията, са като подаяния. Много работодатели в провинцията третират персонала си като крепостни селяни. Работа всеки ден по 12 часа и мизерна заплата, която едва покрива разходите за храна и жилище /електричество, вода/.
Кога за последно с честността и достойнството си, ходи на почивка в чужбина? Но не ми давай за пример почивки в Солун за 250 лв. и в Турция за 300 лв., защото тези пари тук няма да ти стигнат само за нощувката за 2 дни в хотел 3*.
Изобщо не си мечтая някой българин да ме гушка. Има кой да върши това тук и моят съпруг не ме обижда и не ме третира по грубия и недодялан начин по който много български мъже третират половинките си.
Митовете за надарените български мъже съм ги чувала. Но е достатъчно един такъв типичен представител да си отвори устата, за да разбереш че са далече от галантност, учтивост, уважение към жената до себе си и към жената и майката изобщо. Защото ТОЙ е човек, а тя е жена и не е човек.
За "парцалките и удобствата си" отдавна работя и печеля достатъчно и не чакам на ничий гръб. Партньорството изисква уважение и това уважение не намерих у българските мъже.
|