Щях да забравя, прочетох че си писала на едно място "поздрави от прекрасна и слънчева Варна". Хубавичко го гледай слънцето сега, че ако дойдеш тук, ще забравиш какво е това слънчев ден . Аз се смея, защото се сещам за реакциите на "новодошлите" на времето тук, ама хич не ми беше смешно като осъзнах що за климат е тукашния. Преди да дойда и дори малко след идването ми, се чудех защо всички толкова се оплакват от времето. Казвах си "какво са се разлигавили, голямо чудо че преобладава мрачното време?". Сега вече и аз съм в категорията на оплакващи се от времето. Такова чудо не мислех, че е възможно извън Англия- клишето от филмите. Просто е трудно да избягаш от зимната депресия .

Миналата година тук бяха двама студенти- българи учащи в Страсбург, които си правеха мастерса в Люксембург. Зимата видяха сняг за два дни, останалото беше типичното "пикливо" време. Като дойде февруари, аз окуражително им казвах "почакайте да дойде пролетта, ще видите колко е красива тук". Е да, ама точно тази година пролетта реши да не дойде . Какво да ти кажа? Тези двама младежи надали ще дойдат някой ден в тази държава отново, защото всичко което ти писах досега (предишния ми постинг и този), комбинирано заедно, може да обезкуражи всеки нормален, млад индивид.

Аз си намерих отдушник- горите, ама други не намират удоволствие дори в това. Та като казах горите, тук е феноменално в това отношение. Навсякъде ги има, пълни с разхождащ се народ- такива като мен с кучета, млади майки с деца, бабички решили да подишат чист въздух, изобщо цял Люксембург е по горите.

Понякога се чудя какво търся в тази държава . Ама странни същества сме хората, на какво ли не свикваме. Не само свикнах, ами дори я обичам по някакъв начин тази държава.

There's no place like 127.0.0.1