Малее, че сериозно си го замислил и оплел ...

Идеята ми е ясна сега, но това ли е най-доброто решение? Според мен писмото не трябва да предлага решението, а трябва да е по-универсално, т.е. да представи ситуацията и неудоволствието ни. Така писмото ще засяга всеки един от нас, тъй като всеки има идея, как да се справим с проблема...

Аз например не съм съгласна да плащам за периодите в които съм се прибирала, защото са били действително за ваканция. После, както писах, нямам домашен лекар, понеже заминах преди да се въведе тази система. Защо да им плащам? Струва ми се, че ще се намерят достатъчно хора в ситуация подобна на моята. Ако погледнем женените в чужбина: те реално също няма за какво да се прибират и да ползват услугите в БГ... Ако приемем да плащаме за периодите, в които сме се връщали, би трябвало всеки, който е идвал на ваканция да плаща, т.е. и чужденците...

Що се отнася до натиска, той пада по-скоро върху семействата и роднините останали в България. Питам се, какво би станало ако отидат в апартамента на родителите ми, за да конфискуват 'имуществото' ми? Или пък как биха постъпили те, ако получат сметката за мен? (не че реално ще се вържат, но има достатъчно хора, които няма да знаят, как да постъпят).

Последна поправка: струва ми се най-коректно емигранти, експатиратс и тем подобни да се пишат като "българи в чужбина" , там попадат и студентите и хората със смесени бракове, т.н....

Хайде обратно на работа