Аз мисля, че доказването за пребиването в чужбина може да стане по няколко начина, които да са взаимозаменями:
1) С паспорти- стари или нови. Много хора си пазят старите паспорти защото в тях имат визи.
2) Със справки от гранична полиция. Те си имат информационни масиви и много добре знаят кой кога влиза и излиза от страната.
3) Със справки от страните по местоживеене.
4) С осигурителни документи от страните по местоживеене.

Не е задължително да има един критерий, просто това с паспортите е най-простия начин и няма да обремени родителите и приятелите ни които евентуално трябва да ги занесат в НОИ. Ако някой няма паспорт обаче спокойно трябва да може да приложи осигурителни документи от друга държава. Но това ще е далеч по-болезнено и за двете страни. Служителите на НОИ едва ли са полиглоти и евентуално ще изискват преводи, слагане на апостили от българските консулства и един господ знае какво.

Важното е в закона да се даде възможност да се използват няколко вида документи. Кой какво ще използва вече е резултат на индивидуална преценка. За мен паспорта ще е най-простия начин, но ако някой не може да го използва- не бива да му се ограничава правото да използва други документи.