Аз, ти, трети тълкуваме понятието така. Но въобще не можем да знаем как го, или ще го тълкуват "великите" законодатели. И съответно какви документи биха изисквали.
Ето какво ми дава повод за размисъл:
Аз също от доста време живея легално в чужбина. Преди време, когато регистирах бракът си с чужд гражданин в общината на моя град в България, служителката ме накара да подам заявление за промяна на временния ми адрес, не на постоянния. Въпреки, че е ясно къде живея и ще живея постоянно. Пояснено ми бе, че мога да си променя постоянния адрес при положение, че имам второ гражданство, или документ за постоянно пребиваване в друга страна. А това не е съвсем вярно, защото по закон всеки български гражданин трябва да има постоянен адрес. Та от тук нататък ..............
Друг е въпросът, че всички тези задължения за подаване на заявление за включване и изключване от здравната система, заплащане вноски за минало време, доказване на заплатени на здр.осигуровки и престои извън страната са безумия. Толкова е просто - не се осигуряваш за определен период от време, или въобще, съответно нямаш права и не се ползваш от безплатно медицинско обслужване. За това си има документи, информационни системи. Плащаш - ползваш. Така е и тук, където живея (постоянно!). Няма да обсъждам защо всички граждани тук се осигуряват. Ясно е.
Според чл.52(1) от Конституцията на българските граждане е гарантирано ПРАВО за здравно осигуряване. А никой не е длъжен да се ползва от правото си. Законът ни вменява това ПРАВО като ЗАДЪЛЖЕНИЕ. Четох изказвания на юристи, че това е противоконституционно.
Сещам се за един лаф от време оно: "Живеем в малка китна държава, в която всичко е забранено, а това което е разрешено, то е задължително". Тъжно!