Така като чета, може би грешката ти е, че си се влюбила просто в един редови белгиец, който не е могъл да ти осигури среда и възможности за развитие. Влюбването никога не е случайно. То е подсъзнателно предопределено. Някои си падат по насилници, други по

и аз заминах малко преди да стана на 29 години. И аз бях в България самонаета - ЕТ с осигуровки, данъци, бла бла... Дори не се налагаше да работя много. 1 седмица работа на месец ми беше достатъчна за да си платя разходите и да ми останат пари за живот през останалите три седмици не се напрягах - спокойствие, фитнес, разходки, срещи с приятели, танци до зори и т.н.
Но накрая се уморих да си почивам, не виждах и смисъл да се бъхтам и да работя повече от това, което ми беше достатъчно да живея и да се забавлявам, не виждах поле за развитие и предизвикателство там, където живеех и реших да търся път навън.
Когато желаеш нещо провидението работи в полза на твоето желание. Така възможността не закъсня и без да бъде планирано и съвсем изненадващо за всички, за моите познати, приятели и семейство, и дори за самата мен, си купих самолетен билет и отлетях надалече. Вече три години работя всеки ден /няма събота и неделя, има няколко почивни дни в годината, за три години се събират към 3 седмици общо/. Но ежедневната работа не ме прави нещастна. Развихме заедно бизнеса на моя настоящ съпруг. Имам пълна свобода да включа към основния бизнес какъвто и да е бизнес, който мога и искам да правя.
Понякога дори съм висококвалифицирана чистачка, но го правя с удоволствие, понеже е добра физическа активност, виждаш резултатите от своя труд веднага и дава време за самовглъбяване, докато тялото работи. Чистенето действа разтоварващо след ежедневна работа с клиенти и компютър.

В България като че ли има отрицателно мнение за чистенето. Мнението е, че видите ли, не може един образован човек да чисти. Това е за простолюдието, за циганите, да се грижат за чистотата. Самоуважението на някои хора не позволява ръцете им да се цапат с чистене. Може би затова цялата държава е в това мръсно състояние.

Не съжалявам за решението си да замина и нямам никакво желание да се върна в България.
Бих посъветвала всеки, притежаващ достатъчно смелост и средства, да замине и да добие опита от пътуването и живота в чужбина.
Така биха изчезнали илюзиите за лесен живот в чужбина и мисълта, че е по-хубаво там, където не сме в момента. Така няма да има спомени от типа - като бях млад/а/ можех да замина, ама не заминах. Какво ли щеше да бъде, ако бях заминал/а/? Как ли щеше да се развие животът ми, ако... А всичко това е губене на време. Живот в миналото, в спомени и хипотези, само, защото някой/я/ е нямал/а/ смелостта да замине.

Освен това всяка възраст е подходяща за заминаване. Човек носи в себе си цялото си богатство и опит, и всичко, напълно достатъчно му да се чувства щастлив. Да се чувстваш обвързан с едно или друго място, с една или друга дейност, поставя ограничения. Бариери в мисленето и в действието.