Има баланс, другари. Природен закон
А ние се пънем цял живот да го заобиколим, от което идва генералното ни усещане за прецаканост. Сигурен съм че дори и Парис Хилтън се усеща "грънджи" в един или друг департамент от живота (образно казано, разбира се, у нея няма достатъчно гънка за такива uncool усещания).
Отиваш някъде, пробваш нови предизвикателства и опа - дръпваш в един или друг аспект. Поради което автоматически назадваш в друг. И поради това, че сме така устроени, че придаваме най-голямо значение точно на това, което ни липсва и ей ти нова тема за домашна работа. А природата си иска своето - възстановяване на баланса. Не можем всичко да имаме, пък и да си цамбуркаме в хорската любов на туй отгоре. Не може бре ! Точка. Трябва стрес, напрежение и недоволство в тоя живот, за да има сърбеж.
Всичките ни приятели са егоисти, егоисти сме и ние - приятелите на нашите приятели, родителите ни ни обичат by default (което не ги прави по-малко отегчени от нас), Hey Jude на Битълс, рано или късно писва смертелно, висенето по двойки под гола луна на леден вятър докарва единствено сополи, топленето с романтични спомени все повече и повече ще дава бъгове в годините (е, в началото поне върши работа) и т.н.
Както идеше реч в една древна хамериканска рок-песньовка :
"And if you can't be
with the one you love, honey
love the one you're with"

Не че става по-ясно от този текст каква теза развивам, просто да вкарам малко китара
ОК, може пък и да съм се просмукал с consummerism в тая пуста чужбина, знам ли ... :) Живи и здрави да сме поне