Е, тук не съм съгласна . Носталгията за мен е да не познавам единия от братята си, защото като заминах той ми беше под кръста, а сега е две глави над мен. Това момче ми е брат, живее си живота там, а мен ме няма. За него аз съм нещо неопределено, наречено "кака". Ето това е носталгията, да знаеш че е там, ама да осъзнаваш, че ти не си част от живота му каквато би ти се искало да си.

България не е на два часа път с кола, не мога да си грабна кучето и да ида да пия едно кафе с братята ми. Те не могат да ми звъннат като имат нужда да си поговорят със сестра си, а трябва да се дебнем из дебрите на чатовете, току виж ме засекли, за да осъзнаем, че просто не върви да си говорим така сякаш всичко е наред. За мен мнения от сорта на "ностагията е блян по нещо изживяно и този който знае да живее няма да стада от нея" са неверни клишета. Но в крайна сметка всеки си има мнението по въпроса.

There's no place like 127.0.0.1