Аз отделям бисерите на две категории.

Обиждащи:
"Абе вие не бяхте ли номади (използваната фраза беше gens de voyage, която описва циганите-номади тук) ?"

"Я, ама как така вие двамата сте с толкова бели кожи, аз мислех, че сте тъмнички поне като португалците"

"Скоро няма да влезете в ЕС, много сте бедни" (горкия сигурно ще изпадне в шок като чуе, че ще подпишем договора след 3-4 месеца и то под президентството на Люксембург )

"А ти си българка?! Значи си проститутка" - като изключим самата обида, тъпото в случая беше, че идваше от хърват (тяхната ****, тукашната им имиграция е много нафукана, сякаш са хванали Господ за шлифера)

Наивно-незапознати с България:
- "А-а-а България, кисело мляко значи"
- "Ахм"
Следва много шантав разговор:
- "Абе да те питам, нали си първата българка, която срещам... Тукашното кисело мляко има много странен вкус, май нещо не го правят като хората"
- "Така ли? Не съм забелязала" казвам му аз.
- "Да" с доволен изглед, че ще продаде краставици на краставичар, кима той. "Много е кисело"

Жалко че няма как да ви кажа в какъв размисъл ме хвърли този разговор. Най-смешното е, че ние се бяхме смяли на рекламите по френските телевизии "йогурт, но не кисел", но не предполагах, че преди два дни ще проведа такъв разговор. Имах чувството че съм в сън.
------->
- "Абе при вас не е ли много студено?"
- "Зимата е студено, но лятото е горещо"
- "О-о-о. А имате ли море?"
- "Имаме"
- "То не е ли студено?"
- "Зимата е студено"
- "А планините ви?"
- "Прекрасни са, има за всякакъв вкус"
- "Ама вие сигурно нямате много сняг, все пак сте на юг"
И тук аз вече бях в тъча , не знаех дали да се смея, да се ядовам ли.
------->
- "Абе вие кога се освободихте от СССР?"
- "Не сме били в СССР"
- "О, така ли? А защо ви слагаха по картите с тях?"
- "Сигурно си гледал Варшавския договор"
- "Ъ?"
- "Варшавския договор" повтарям.
- "Еми да де, СССР"


There's no place like 127.0.0.1