Пърл, ти си една от най-неадекватните, обиждащи и злобеещи и неориентирани жени във форума. Наистина в чужбина е по-лесно в много отношения, но най-вече емоционално е много по-лесно, заради физическото отсъствие на bulgarian bitches :) i na myjkiat im вариант - mutri, tarikati, hitreci, prostaci. С чуждбинските кучки и мутри много досег нямаме, защото не искаме да се "интегрираме", не общуваме достатъчно наситено с чужденците и не създаваме дълбоки контакти. Общуване с тях, ако има е най-вече на повърхностно ниво. Резултата е спокойствие, липса на хора около теб. Тази липса е както нещо МНОГО ПОЛОЖИТЕЛНО ПРЕЗ ПОВЕчЕТО ВРЕМЕ, така и може да се превъръща от време на време в съклет, скука и не дай-боже депресия :)

Най-големия бенефит за мен в чужбина е липсата на физическо общуване и спокойствието, което се ражда от това. Бас държа, че много от нас биха предпочели виртуално да общуват с теб и виртуално да се докосват до текстовете ти, отколкото да се изправят лице в лице с теб и да чуят тирадите ти за емигрантите или другите ти неадекватности. Не материалното състояние ни държи в чужбина, заради перличките като тебе сме тук мила, заради перличките

Аз все още нямам деца, но си споомням нещо, което ако имам би ме възпряло да ги водя в Булгария, докато сас малки. Един ден бях в един компютърен клуб в София и едни деца до мене си играеха на игрички. Едно от тях говореше с търкалящо се Р, така както американците произнасят "Р". Мене много ме хвана чд да слушам български8 да се говори с американски аккцент и си помислих, че хлапето се лигави и му направих забележка, като му казах: "Още от сега ли, още от тази възраст ли ще се поамериканчваш и ще ми се лигавиш!"
Хлапето ме изгледа невъзмутимо и ми каза: " Аз съм от Канада, има ли проблем?!?" А дечицата, които играеха с него на игрички се смевеха и си превиваха корема от смях!" После дацата ми казаха, че момчето е наше дете, с родители имигрирали в Канада и през лятото е при баба си в София и българския го докарва с канадски акцент. В този момент аз млъкнах и се почуствах вътрешно много засрамена. Виках си, ех детето дошло при баба си, поддържат хората българската връзка, а аз му се скарах. Не си спомням да ли се извиних на детето или не, но ми беше много неудобно. Пърл, трябва да свикваш, че вече българскки ще се говори с всякакви акценти от наследниците на имигрантите и че твези деца, ще си идват, и дай-боже да имат място в сърцето си за България. Не след дълго живота ме изпрати в чужбина и още повече се чуствам засрамена и неудобно, че направих забележка на това дете. Не си ли бил, живял в чужбина, оставаш си неадекватен относно емигрантите, относно България, а и света. Това е от мене, Пърл, или влизай сама у пътя или живота щеш не щеш, ще те вкара у пътя