Здрасти на Катето и на всички останали!
Още веднъж много и от сърце ви благодаря за това, че тези няколко дни бяхте с мислите си до мен.Благодаря ви за всеки един ред, който сте ми написали.
Този момент за мен е много важен - тъкмо бях започнала да си мисля, че когато си в чужбина и те споходи проблем - все едно от какво естество - изведнъж се оказваш страшно сам. А на практика нещата се оказаха много по-различни- разбрах, че и на другия край на света да се намираш, винаги има и ще има хора, приятели, готови да те подкрепят, да ти покажат проблема от страни, които ти самия някак си не си могъл да видиш.
Благодаря на kalinka, българка, viva, Scott, veronika, Gia, ani, pesho, just_me, kate, Един, realmadrika - дано никого не съм изпуснала.

Сега на въпросите на Катето - да, Швейцария ми харесва. България също толкова ми харесва. Бих могла да живея и на едното и на другото място с истинско удоволствие. Всяко място си има предимствата, както си има и недостатъците.
Паспорт имам отдавна. Имам и работа, която напълно ме удовлетворява и ми дава възможност даже и да остана сама да мога да водя един нормален за средно-статистически човек живот - компютърен специалист съм. Контакти имам, но тук контактите между хората не са това, което са контактите в България. Просто тук липсва спонтанността и готовността да се отвориш за другия. Затова в повечето случаи тия контакти си остават на ниво официално колегиално общуване. От толкова години наблюдавам съседите си, които са швейцарци и живеят в непосредствена близост дълго време, някои още от деца - досега. Ами те си говорят, използвайки учтивата форма.
Ако , питайки ме за контакти имаш предвид и по-различните контаткти с хора от срещуположния пол - нямам такива. Не зная дали е добре, или зле, но аз съм от оня малко старомодничък тип хора, които не приемат флиртовете и забежките. Просто ми се струва глупаво когато възникне някакъв проблем да търсиш решение, създавайки нов такъв.
Това, което си писала за сродните души е страхотно.
Но на практика много рядко срещано.
Тези, на които животът им е дал възможност за такава връзка, са щастливи.
За детето, което ми се иска да осиновя - стигнах до това решение, давайки си сметка, че щом ситуацията е такава, бих могла да дам малко щастие на някое изоставено дете, те също се нуждаят от обич и топлина. А и по-големичките май никой не ги иска. За другият вариант не съм мислила.
Мисля, че това е, което мога да кажа.
Надявам се да намеря разумен изход от създалата се ситуация.
Желая на всички ви лека вечер.
Ще ми бъде приятно да контактувам и за в бъдеще с всички вас.
Сара