На времето четох тази книга, ако помня името точно - Анатомия на икономическата криза в България. Много добре беше обяснено кога, как и защо. Доколкото помня авторът беше посочил, че до края на 70-те години, за разлика от повечето други социалистически страни, които вече са навлизали в криза, България се е развивала доста добре.
Кризата в България и съответно натрупването на външен дълг започва след 1979 година. Причините -
ОСНОВНА ПРИЧИНА - недалновидна структура на икономиката - Българската икономика е изградена не на принципа на икономическите предимства, а е направена като бледо подобие на руската икономика, с тежка индустрия, с добивни и преработващи предприятия, а същевременно много от ресурсите трябва да се внасят. Грандоманщината на българските водачи дава долината на голямата химия, голям металургичен завод - Кремиковци, голяма петролна рафинерия Нефтохим, големи заводи за преработка на цветни метали КЦМ. Големите предприятия са предназначени да обслужват голям пазар, а България е малък пазар, т.е. в много случаи внасяме суровини, обработваме ги в България, което води до оскъпяване поради транспорт, замърсяване на природата и др. и изнасяме за СИВ. Започналата криза в останалите страни от СИВ /пазара на български стоки/ се отразява негативно и върху България.

Друга причина - Липса на частна инициатива. В плановата икономика частните икономически субекти нямат място до началото на перестройката 1985 г.? и съответно приемане в България на Указ №56 за стопанската дейност на човека - едва през 1989 година.

Земята е обединена в кооперативи. Обща и ничия. За да се симулират високи добиви се разорават терени, които не са включени официално в статистиката на обработваемите земи. От там добивите са мизерни и е абсолютно неефективно да се прави, но се прави с цел отчитане на рекордни средни добиви от декар регистрирана обработваема земя и съответно премиални за този и онзи.

Човешкият фактор - ниска производителност на труда /наличие на пълна заетост - няма безработни, а работата не се свършва. Свръхзаетост на хора, които нищо не правят или няколко правят това, което един би могъл да свърши сам. Оттам - бригадирското движение. Няма кой да събере реколтата поради свръхзаетост на "работещите" хора. И учащите трябва да се притекат на помощ.

Не помня за другите фактори, предполагам е имало влияние и на Научно-техническия прогрес - доколкото го има - в България със 70-годишни научни сътрудници трудно се правят нововъведения. Също така слаб финансов контрол. Някои са по-правоимащи от другите и завличат кой, каквото може.
Например, докато се строи обществена сграда, се издигат няколко частни вили на избраните другари. Работниците се пренасочват към частните обекти, а им се заверява труд на обществената сграда.

Вносът във валутни лева започва значително да надвишава износа. Пенсионните фондове се източват. Бюджетът започва да се поддържа с кредити от чужбина. И тук каква е грешката. Първите ни управници вземат на заем не от чужди правителства, а от частни банки. И понеже плащат лихвите редовно, им се има доверие и им се дава още и още.
Полша, например, взема външен заем от правителства и след началото на промените голяма част от дълга е опростен. Българският дълг няма как да се опрости, тъй като е взет от частни банки и инвеститорите в тях искат възвръщаемост.

Та ограбването не датира от 1989 година, а от доста по-рано.
А за другарите с вили в елитни Виенски квартали няма какво да говорим. Те са само връх на пирамидата от нагушващи се полит-другари на всички нива.

Сега, като чета написаното, си мисля, колко познато и колко далечно и отживяло звучи. Скоро се навършват само 15 години от 10 ноември, 1989.
Дали тази година за 10 ноември ще има манифестации като за 9ти септември?