Нямаше ме в България почти 20 г преди 10/10 и нямам данни кога точно тези които бяха в България се самообраха, и ако някой има данни за външния и вътрешния дълг на държавата в тази точка, моля да ги публикува.

В годините между 44 и 89 май подхода на хората се измени - селяните ходеха на почивка, а студентските бригади и войниците работеха вместо тях, хората "ходеха на работа" а не "ходеха да работят" и имаше скрита безработица но..нямаше мизерия?

Първа еретична мисъл - дали българите се отучиха да работят, защото нямаха стимули да се стараят повече от един изкуствен минимум?

Веднага след 10/10 почна една странна дейност на "голямите играчи" които бяха държавни служители до преди няколко месеца, "кредитните милионери" и обезценяването и продаването на безценица на държавни имоти, и всичко това доста открито.

Втора еретична мисъл - дали причината че никой не вдигна глас беше че всички се надяваха и те някак си да "уловят някоя тлъста риба в тези мътни води"?

В ранните 90те години се опитвах да насоча някакви дългосрочни инвестиции към България и почти навсякъде получих еднакви реакции - няма смисъл, по добре да се закупи съществуваща стока/суровина и да се направи "удара" (със съответния рушвет на помагача, разбира се). За гаранции на краткосрочно финансиране ми се смееха в очите и ми казваха "...ааа, нема такива работи бе, гаранция...".

Повечето ми приятели (инжинери и икономисти) направо не им се искаше да се занимават с развиване на някакъв производителен бизнес, всеки търсеше "удара" ,"сделката" или имаха идеи за едноличен бизнес в услугите, те самите да работят, в много редки случаи втори човек в бизнеса.

Трета еретична мисъл дали тези 45 г наплашиха "работливия" българин да вземе ангажимент за по продължителна инициатива и го направиха "човек на ударите"?