|
ЦИГАНИ ПРОДАВАТ НЕВРЪСТНО ДЕТЕ НА МАНИАЦИ
ПОТРЕСАВАЩА СТАТИЯ ОТ ИДЕ.ЛИ. МАНГАЛИТЕ БИЛИ ХОРА? НИКОГА. ПРОЧЕТЕТЕ АКО СЕ СЪМНЯВАТЕ ТАЗИ ПОТРЕСАВАЩА ИСТОРИЯ. ГНУСНИТЕ МАНГАЛИ ВЕЧЕ ПРОДАВАТ И БЪЛГАРЧЕТА. КОЙ ПОЗВОЛИ НА МАНГАЛИТЕ ДА ОСИНОВЯТ И ДА СЕ ГАВРЯТ С БЪЛГАРСКО ДЕТЕ? ДЪРЖАВАТА СПИ И СЕ ПРАВИ , ЧЕ НЕ ВИЖДА МАНГАЛСКИТЕ ИЗРОДИ, А КОРУМПИРАНИ ПРАВОЗАЩИТНИЦИ ПИЩЯТ , ЧЕ ИМАЛО РАСИЗЪМ. ТЕ ЛИ ЩЕ ПОМОГНАТ НА ТОВА ДЕТЕ ? СМЪРТНА ПРИСЪДА ЗА МАНГАЛСКИТЕ ИЗРОДИ!
14-годишната Цвети: Продадоха ме за 14 000 евро
да се спаси от педофилите, Цвети скача от 3-ия етаж.
Месеци наред малката е била изнасилвана от изверги. Толкова пари сме дали за теб, ще ги изработиш" - й казали.
"Когато научих, че съм бременна ми се прииска да съм умряла! Цял живот при мен идват ударите - не знам как да се оправя, не знам кой ще ми помогне, не знам как ще живея. Всичко е толкова жестоко, толкова страшно и трудно" изплаква Цветелина Борисова (14 год.) . "Не разбирам защо ми се случва. Аз ще задържа детето си, защото искам да го направя добър човек, ще го науча да се пази и много ще го обичам. Знам какво е да живееш в дом, знам какво е да те осинови лоша майка и аз няма да позволя детето ми да го изживее".
Цвети е продадена за проститутка в Холандия от осиновителката си срещу 10 000 евро. Спасява се от "собствениците" си със скок от третия етаж на стаята затвор, където месеци наред е била изнасилвана от изверги и педофили. Нейната история ни беше предоставена от фондация "Анимус".
14-годишната Цвети ще роди първото си дете идните дни. Според видеозона ще е момченце. Цвети е родена българка, но майка й я изоставя в дом и бебето е осиновено от циганка с три деца. Когато става на 13, Цвети е продадена за проститутка в Холандия. Животът на момичето протича в гарсониера в Монтана с още двама братя и сестра, която избягва от майка си и от семейното насилие.
Цветанка има огромни бели петна в паметта си - живяла е в дом, където факторът време не е имал значение и побоите са били най-честото ежедневие. Не е ходила на училище и не помни почти нищо за детството си. Не знаела, че е осиновена докато майка й не споделя тази истина. Казва, че
Цвети има леля в Холандия,
която е много добра, иска да я види и да се погрижи за нея.
Детето е на 13 години, когато отпътува за Холандия. Още в първите часове след пристигането става ясно, че там не я чака никаква леля, а отиват в дома на семейство, които стръвно и лакомо я гледат. Цвети е много хубава и малко по-късно разбира, че е спазарена за 10 хиляди евро. От нея се иска да ги изработи. Тя се моли на майка си и на брат си да не я оставят, но те я пребиват жестоко и повече никога не се връщат при нея.
С писъци и нокти момичето прогонва първия клиент. За назидание я смазват от бой и отрязват косата й. Следващите няколко месеца детето не може да изброи, защото няма отправна точка за тяхната продължителност. Държат я в малка стая с матрак и голи стени, а нейните 15 редовни клиенти се редят един след друг и задоволяват похотта си. Господарите не й дават да излиза, не говорят с нея, а храната й е сух хляб и половин шише вода на ден. Може да се изкъпе един път в седмицата.
Зверствата над момичето
са многократно повтаряни всеки ден, тялото й е горено с цигари, тя е пребивана за отказване на секс услуга. Плътта й е мачкана, усуквана и разкъсвана от всеки изверг, който се докосва до детското телце.
Ден след ден тя мисли как да се измъкне или как да умре. В един единствен ден, когато "собствениците" й отсъстват от дома, тя чупи прозореца на стаята си и полита към свободата си от третия етаж. Чупи ръка, лицето й е окървавено, но става и бяга, бяга докато сама намира помощ. Холандската полиция обаче е груба и нетърпелива да се отърве от детското бреме. Никой не нарежда да бъдат направени изследвания за СПИН, за бременност или за други болести. В протоколите на полицията липсват данни за белезите от побои по тялото на Цвети. Призованите в полицията насилници на детето са освободени и в жилището им не е направен обиск.
Няма правно обяснение за това поведение, но има догадки за честността на полицаите. Единствено съчувствието на българските дипломати помага на момичето да усети някаква защита. От асоциация "Анимус" първи се грижат за момичето в България. Когато е настанена в дом "Асен Златаров" тя все още не знае, че е бременна. Дебелее, усеща че нещо в корема й мърда, но е твърде уморена от всичко преживяно и не обръща внимание. Едва в седмия месец бременността е установена и от този миг изоставеното, осиновено, продадено и насилвано момиче разбира, че ще става майка.
Според нейните педагози Цвети е с изключително устойчива психика. Дете, което познава най-страшните страни на живота, тя не знае къде ще бъде само след месец, но носи в себе си невероятна воля за живот.
Едва в България са направени изследвания
за СПИН и полово предаваните болести. Цвети се оказва напълно здрава.
След раждането не е ясно къде ще отиде. Не може да остане в дома за деца, защото не е предвидено за млади майки. Не може да бъде приютена от приемно семейство понеже у нас все още няма нито едно обучено кризисно приемно семейство. Не подлежи на социални помощи защото, въпреки че е самотна майка, тя е само на 14. Как ще живеят с бебето?
Другата, за която ни разказаха от фондация "Анимус", има сходна история.
"Човекът", за когото Белослава продава тялото си, многократно заплашвал момичетата, че може да намери хора, които само за 2000 лв. да ги пребият по зверски начин.
Иначе момичето заминава за чужбина с обещанието да работи в кафенето на луксозен хотел. Няма договор, но това не я притеснява, тъй като познава "човека". Пътува сама с автобус към така желания икономически просперитет. Предварително предвкусва трудната работа, която я чака, но и добрите пари, които ще променят живота й. А и от телевизионните предавания знае, че отива в икономически могъща и много красива страна. Обещанието, че всеки месец ще изпраща пари на майка си, също влияе на избора й да замине.
Дни преди да отпътува, сводникът идва в дома й заедно със семейството си и оставя пари на майка й. "Детето му седеше на задната седалка", не спира да се диви на човешката природа Белослава.
Реалността, която я очаква в чужбина, обаче коренно се разминава с розовите обещания. Няма го нито хотелът, нито кафенето. Затова пък я очакват клиенти, жадни за плътски удоволствия и готови да плащат по
400 евро за 15-минутен сеанс.
Младата жена е под неимоверен психически тормоз - не й позволяват да пише есетата и стиховете си, късат листовете и ги изхвърлят. Често й повтарят, че са я направили самостоятелен и независим човек.
Сводниците не отнемат документите й, преди да заподозрат, че Белослава се готви да се свърже с някого от България и да избяга. В стаята, където живее, има телефон. Обаче разговорите са с лимит - можеш да говориш единствено със сводниците по работа, всяко друго обаждане се забелязва и е подозрително.
"Другото беше гнусна работа - секс за пари", е обобщението на Белослава. Тя си спомня, че момичетата са имали точно определено време, в което трябва да обслужат клиентите, и то така, че да останат доволни. Фикс-идеята на "човека" била 15-минутен сеанс да включва френска и стандартна любов.
"Имаше и
изключително извратени хора,
които бяха готови да плащат по 400 евро за 15 минути гадости", потреперва при спомена младата жена. Единствената утеха в тежките дни на принудителна проституция била, че клиентите задължително трябвало да ползват презервативи. Така по-бързо успявала да се отърси от ужасното чувство, че е омърсена.
Сили и кураж да се измъкне от заплетената ситуация й дава една от книгите, които сводникът й чете - "Умират глупаците" на Марио Пузо. След като се зачела в романа, Белослава решила, че повече не може да продължава така и за щастие успяла да избяга.
После попаднала на местната полиция. Лежала в болница, свързали я с българското посолство. "Попаднах на подходящите хора, на подходящото място и от мен отново стана човек", философски обобщава Белослава.
В България я посрещат специалистите от център "Надя". Благодарение на тяхната психическа и финансова подкрепа младата жена бавно, но сигурно се връща към нормалния ритъм на живота си. Готви се за кандидатстудентски изпити и се надява след няколко месеца да седне на университетската банка.
Психологът: Възстановяването трае десетки години.
"Мнозина трябва да се погрижат за възстановяването на момичетата и връщането им към обществото, твърди изпълнителният директор на Фондация "Център Надя" д-р Росанка Венелинова. От бюрата по труда до здравното обгрижване." Много бързо можеш да развалиш нещо, но много трудно е да го сглобиш отново парче по парче и да търсиш дълго време липсваща част, без да я намираш, обяснява тя.
Възстановяването на жертвите трае месеци и години. Те се сблъскват и с културни предразсъдъци. А и у жертвите много често се отключва чувство на вина и страх, граничещ с паника. Особено в малките градове хората са изключително негативно настроени към жертвите на това явление. Неразбирането води до ревиктимизация.
Човек не може да отреже като от филмова лента преживения кошмар. Понякога минават десетки години. В някои случаи момичетата се завръщат към такъв начин на живот. Това е насилствен и тежък избор, компромис с основните човешки ценности. Най-често жертвите на трафика са подмамени с фалшиви обещания за работа и обезпечено бъдеще. Младите жени и момичета най-често се подлъгват. А част от тях, колкото и странно да звучи, отиват с идеята, че ще вършат такава работа, но без насилие и извратености - неща, които остават в сферата на добрите пожелания.
Притеснителна е и тенденцията, която показва, че възрастта на жертвите все повече спада. Вече има и пострадали момичета на 16-годишна възраст. В рискова позиция са и регионите с висок процент на безработица. Неграмотните също са потенциална жертва. Според специалиста за решаването на тези проблеми е необходимо междуинституционално сътрудничество на всички нива. Проблемът често налагал и трансгранично сътрудничество.
Гроздан Михайлов
|
ЦИГАНИ ПРОДАВАТ НЕВРЪСТНО ДЕТЕ НА МАНИАЦИ
ЦИГАНИ ПРОДАВАТ НЕВРЪСТНО ДЕТЕ НА МАНИАЦИ
