Много ми е приятно да чуя български по улиците в Цюрих. Вчера с мъжа ми попаднахме два пъти на българки - в един магазин и в трамвая.
В магазина се уговаряхме с него къде ще се намерим и две девойки заобикаляйки ни се засмяха, като ни дадоха да разберем, че са ни разбрали. Аз нямах време да реагирам, а и те не ни заговориха директно, така че ми се стори неуместно да ги догонвам - ако искаха, щяха да спрат при нас.

По-късно, вече се прибирахме в трамвая, седнах срещу една жена, чийто телефон звънна. Заговори на български и се почувствах страшно некомфортно, че слушам разговора й, без тя да знае /все пак седях точно срещу нея и тъй като тук в трамваите е доста тихо, много добре се чува, когато някой говори по-високо/.
Не говореше лични неща, но все пак... Само ме хвана яд, че спомена, че имало някъде среща на българи, а аз не внимавах къде точно...
Дойде нашата спирка и слизайки й пожелах "приятна вечер" - мисля, че приятно се изненада.
Изглеждаше много симпатична и щеше да ми е много приятно да пием поне по едно кафе, но... дург път, може би!

Преди около 1г. в кварталната видеотека засякохме трима българи - младички, но честно казано не ми бяха много симпатични. Те чуха, че с мъжа ми си говорим на български и не се обадиха.

В този клуб се запознах с две много симпатични българки, с едната се виждаме чат-пат я на кино, я на ресторант...
Абе хубаво си е сред българи, да се разтъжи човек