Така е.
Забравих да напиша, и че масовото убеждение е, че тук просто ти дават парите. Казвам им, че пари не се дават, а се изкарват, ама не вярват.
Всички (дори и родителите ми) са убедени и са ми го казвали, че щом имам пари - нямам проблеми. .
Тъща ми пък точно обратното. Със стъпването и тук, тя започна да отрича всичко. Аболютно нищо не и хареса. То явно е, че навсякъде можеш да намериш недостатъци, ама нейното си беше и аз не знам какво. Няма нещо, което да и хареса. Като види някоя стока и казва, без да я питат, че това си имали и в България. Забавно беше.
Върхът на сладоледа беше, че тъща ми настоява да намеря работа на сина и. (Абе аз тук голям работодател). И когато и разправяме, че има световна криза, че се съкращават отдели, че хора се наемат само ако са абсолютно необходими и т.н., тя вика, че сме си измисляли, само за да не намерим работа на сина и. Така че да знаеш - няма и не е имало глобална криза - аз съм го измислил.
Уф, стана малко все едно се оплаквам от тъщата, ама с нея примерите са хем неприятни, хем забавни.
Едни много далечни роднини, с които се виждаме веднъж на 5 години(или по-рядко май), това лято ме стрещат и започват нормалното - заплати, ала бала - и викат:"Хайде да намериш работа на внучката, тя е много добра по компютри. Много добра бе, отличничка в гимназията" И започват хвалби колко е добра тя по компютри. Викам им:"Чудесно, ама какво по-точно - хардуер или софтуер". Следва изключително недоумяващ поглед от тяхна страна. Аз пояснявам: "С какво се занимава - прави и сглобява компютри ли или пише програми за тях?". След което следва:"Не знам". Та от мен се очаква (не се шегувам, наистина се очаква) да и намеря работа. Аз изобщо не познвама внучката, която май ми се пада 6-7 братовчедка. За послед път съм я въждал когато беше дете на 5-6 години. Сега май завършва гимназия. Представи си колко се познаваме.
Разкажи нещо за намирането на работа?

Едно е да си дежурен, съвсем друго е да си дежурен на мястото на Верка.